Wednesday

2015


Взимам принтирания билет, раницата е готова - харесва ми да тръгвам само с паспорт, пари и слънчеви очила.
По дяволите общите норми за щастие. 
В последния ден на годината не си правя равносметки, не правя списъци на кого да благодаря. Самопотупвам се по рамото, поглеждам още веднъж boarding pass-a, картата, зарядното за телефона.
И хващам такси към летището. Не бързам да изпратя 2015. Ще кажа "чао" на тази година с един час по-късно - заслужила си го е. Беше прекрасна.




Тя е


наистина има мъже,
които могат да бъдат вманиачени само по една жена
една единствена
без значение от името
възрастта й
каква си косите й;
има такива мъже, 
които могат да мислят денонощно за една жена
една единствена
без значение от мястото
времето
какви са очите й;
има мъже, 
които могат да страдат искрено само за една жена
една единствена
без значение дали е ничия.
една единствена - 
тази, която не е тяхна
тази, с която не са
тази, за която не знаят
в чии ръце заспива,
тази, която не иска да знае за тях;
Тя е.





Sunday

read me, but first write me




един ден ти ме попита дали ще ти подаря копие от книгата си, 
тази, която пиша всеки ден по малко
моят Ongoing project с постоянен roll out.
казах ти, че за теб ще е оригиналът
всъщност исках да я пишем заедно,
но ти така и не разбра ролята си

 


Monday

Аз съм това, което съм - изповед на интроверта

 
Аз съм това, което съм и отказвам да се извинявам за това, че не изпълнявам очакванията на другите. Защото досега никой не е отговорил на моите.
Обвивката ми обещава аериран шоколад, затова привличам много хора. Малко остават след като погледнат отвъд омазаните си с какао пръсти. Оближете се внимателно, защото, ако не сте готови за изненади, по-добре да не се цапате излишно.
Аз съм странна, в мене има лудости, поведението ми ме представя в друга светлина, видът ми заблуждава. Свикнах да ги чувам тези неща. Свикнах и с мисълта, че повечето хора около мен са ми "приятели", когато имат нужда пред някого да поплачат, на някого да споделят, да потърсят подкрепа и съвет (явно съм много добра, ще си сложа вкъщи диванче).
Имам много приятели за чашка, за смях и за хапване, за обсъждане на всичко освен това КАК - по дяволите - се чувствам АЗ. По подразбиране аз съм пич, който излишни сополи за глупости няма. Забелязах, че най-голямата болка, която преживях - си я  преживях сама, въпреки, че разказах на всички за нея. Една почти непозната жена ми каза, че е видяла огромна болка, въпреки, че съм разказала през смях за случилото се.
А моите приятели не видяха нищо. Те видяха един пич, който си вдигна високо главата, избърса си непотеклите сълзи и продължи напред.
Аз съм това, което съм и отказвам да ви уча да ме познавате. Винаги съм била сама за важните неща и не знам защо все още очаквам, че някой ден някой ще види каква съм наистина под черупките. Че някой ще поиска да види без да сочи с  пръст и без да ме вини за скритите пластове.
Че някой ще ми обича лудостите и ще поиска да вземе участие в тях.
Аз съм това, което съм и което малко хора са виждали. И николко са разбирали правилно.
Но отказвам да се извинявам, че не отговарям на очакванията. Не можете да ме преведете на вашия език, спрете да ме пъхате в идиоми. Продължавам наивно да вярвам, че само истинската обич намира път без думи.
Защото думите уморяват. Гледам те и очите ми казват всичко, но ти не умееш да четеш моя език. Чувствам се глухоняма. И си тръгвам.
Тръшвам вратата в 00:12. Ако не четеш очите ми, няма как да прочетеш сърцето ми. Няма как да знаеш, че си вътре, защото думи-доказателства нямам. Ръката ми в твоята на събуждане е много по-важна.
Пускам всеки, който иска да си тръгне. Не се обаждам. Когато обичам не се обаждам. Не мога да ставам жертва на слабостите си, ако някой ще се възползва от тях.
Аз съм такава, ненормална. Не мога да се извинявам за това. Мога само да се надявам, че някой ден ще бъда прочетена правилно.
 
 
 
 
 
 
 
 

Saturday

"Обещавам ти провал"

- Само хлабавото въже те държи за живота.
- Боли и се люлее.
- Но въпреки това те държи. Но въпреки това те крепи. Кара те те да жадуваш все повече за онова, винаги онова. Само онова, което ти се изплъзва между пръстите , е истинското доказателство, че имаш пръсти. Едва когато си почти при смъртта, оценяваш живота.
- Обичаш ли да се люлееш?
- Имам нужда да се люлея. Изпитвам нужда да усещам хлабавото въже, олюляващите си нозе, олюляващото си тяло. Само онова, което ме изважда от равновесие, ме храни. Оргазмът ме кара да се олюлявам, еуфорията ме кара да се олюлявам.
- И болката.
- Тряба да проумея какво представлявам. Дори и да боли. Само олюляващият се разбира какво представлява. Другите нищо не представляват: просто съществуват. И никога не се олюляват. Изпитвам такава мъка за хората. които никога не са се олюлявали. Какво правят те тук? Само нещата, които са ме накарали да се олюлея, са били незабравими.
- Животът е тъкмо за това - да се изживеят незабравими моменти.
- Никога не забравяй това. Има живот само ако нещо в теб се олюлява. Само онова, което те кара да се олюляваш, те пази да не се самозабравиш.
- Карам те да се олюляваш.
- Непрекъснато.
- А когато престана?
- Ще трябва да потърсим други пътища. Други начини.
- Може би други хора?
- Ако се наложи. Хората служат, за да те държат нащрек, за да те държат под напрежение, да те държат в час. Когато човек, когото обичаш, не те държи в час, той вече не е човек, когото би трябвало да обичаш. Любовта трябва да налага крайна бдителност, трябва да бъдещ като войник на бойното поле, всяка част от тялото ти трябва да е готова да посрещне заблудения куршум. И ако има нещо в което любовта е непобедима, това е количеството заблудени куршуми, които освобождава, Понякога те застигат, а ти така и не разбираш. А междувременно любовта вече я няма, останала е само болката, която се трупа в гърдите ти, болка, която те изяжда отвътре, която те разкъсва, която те поваля. Мислиш си, че е любов, а всъщност е просто рана. Има и рани, които приличат на любов.
- Най-малкото разсейване и любовта приключва.
- Най-малкото разсейване и животът приключва.
- Точно това казах и аз.

Friday

И аз се правалих...


"Обещавам ти провал. Обещавам да те обичам до свършека, да те целувам до последната граница, да тичам, когато е достатъчно да се върви, да скачам, когато е достатъчно да се тича, да летя, когато е достатъчно да се скача. Обещавам ти провал. Без колебание. Обещавам да бъда човек, понякога да бъда непоследователен, понякога да казвам по нещо не на място, нещо погрешно, дори съвсем нелепо. Обещавам да разбирам, обещавам да желая, обещавам да вярвам. Обещавам да настоявам, обещавам да се боря, да откривам, да уча и да се уча. Всичко това, за да ти кажа, че ти обещавам провал. И Бог да ти е на помощ, ако не ми обещаеш същото. Ако пак се провалиш, кълна се, че ще те обичам завинаги...

И тя се провали.

Любовта идва, когато се откажеш да бъдеш съвършен."



Thursday

BCN


Преди малко повече от три години Барселона беше влюбена, красива и луда. Ако не си бяхме играли със съдбата, сега Барселона щеше да тича около нас със звезди в очите.
Сега Барселона ще ми е зимна. И все пак се надявам да пия чаша вино на плажа и да гледам звездите над него. Знам, че с Дара ще изпием поне бутилка на плажа и ако тя прочете това за чашата, ще ме осмее.
Знам и че ще пушим до късно на терасата на онзи апартамент в сърцето на готическия квартал и ще броим котките минаващи отдолу. И нощите ще са къси за всичко, което имаме да си говорим. Ще закусваме на слънце, ще скитаме, ще се смеем много и ще искаме да запазим всеки момент завинаги.
Един ден до завръщането. Чудя се дали ще е така красиво, както го помня или съм идеализирала, както навремето идеализирах теб.
Утре ще знам.
 
 




Tuesday

номади



живеем  по номадски почти
много слънце и ръцете ни сплетени в сила, завладяваща света
нашия свят, различен от сивото и бетона, съвсем далеч от суетата,
където няма значение колко лайка имаш на снимката
дали имаш голям офис или собствен апартамент
дали децата ти ходят в частна градина
дали входната ти врата е по-скъпа от тази на съседите.
живеем на ръба на света, в крайната точка на мечтите
в която вадим хляба с ръцете си,
същите, с които се прегръщаме изцапани
същите, с които те пляскам по дупето, докато твоите са заети
и същите, с които галиш косата ми на заспиване
говорим нескопосан испански, плуваме и нося харпун
нямаме нищо против рошавите прически, неогладените  дрехи
пясъка навсякъде из къщата
сърф в задния двор
две кучета, надъвкани обувки пред прага
скърцащ дървен под и люлеещ се стол, за който се надпреварваме
щастие в най-чиста форма
просто, лесно и истинско.
сърцето на скитника не иска да знае къде
иска да намери с кого
и да отплава към щастието


Wednesday


Душата ми вече пътува, а след 9 дни - и тялото.
Заваляха есенните дъждове накрая след дългото циганско лято, в което душата ми се чудеше за синьо ли да мечтае или да поглъща жълто-оранжеви есенни нюанси. С дъждовете ми луднаха и мислите. Лятото си е лято, морето - море. Страстите не се гасят с вятър и вода, те с тях се палят. А листата на есен горят с пукот.
 
И душата ми пътува, чертае пътеки, мечтае. Отново.
 
Под чертата.
Две бележки от снощи:
You're tired of loving with nobody to love
Sometimes a bad boy cries, sometimes a good girl lies to get what she wants
 
Онова, което мозъкът не разбира, сърцето знае най-добре.
 
 
 
 

Monday

 
 
От много време този блог не е това, което беше, защото някак не го чувствам. Преди беше бяло поле и скицник за радостите и болките ми. Сега го чувствам как диша без мен, чужд е малко, не мога да го докосна. Нищо, което пиша, не казва това, което всъщност имам да кажа. Думите ми са безсилни. Отпуснати, кухи.
Вече не ме вълнува, а искам. Сякаш тези 8 години са ни изчерпали, мен и In Brief.
Не знам накъде да поема.
Пораснала ли съм или съм отегчена, не знам.
Но ми е жал да го оставя. Като дългогодишна връзка на доизживяване, от която те страх и жал да си тръгнеш. Сигурно е естествено. И ще чакам да мине.
Още го обичам, не мога да си  тръгна и да пусна кепенците, ще избърша по някое време прахоляка и любовта ни ще блесне, ярка и задоволяваща душевните ми полети и терзания.
 
 
 
 
 
 
 

Thursday


Прочетох Нежна е нощта, познах те, познах се. В тия объркани герои, които най-много от всичко искаха просто да бъдат обичани. И си мисля, само ако можехме (по-рано) да осъзнаем, че любовта не е битка. Защото аз не исках да съм воин, а ти все търсеше трофеи. И това прецака всичко. Избихме се с бойни викове и удари под кръста.
Сега не искам да воювам. Искам да съм кротка.  Или котка. Котките имат дом.
Имат и стопани, които всъщност само се мислят за такива. Искам да намеря своя дом в някого, за когото да съм ничия. Притежанието е порицание.
Някак все си мисля, че ти си си останал същият. Дано само по-щастлив. И да си заровил томахавките.
На моите им изгниха дръжките.






На дъното на лятото ми се счупи вярата.
Когато крилете ми бяха най-разперени, не защото исках да летя високо, а защото исках с тях да прегръщам.
Неочаквано се опитаха да ми счупят крилото. Е, счупиха го с точен удар. Болката беше смъртоносна почти. Но когато ти се иска много, не умираш. Оцеляваш, за да изпиеш всичката мътилка от дъното. Не вино от глухарчета, а горчивка.
Както вдигнах до дъно чашата с пелина, така вдигнах глава и си го влачих това крило шинирано, въпреки болката. Нямаше те да бършеш сълзите, за които ти си виновен. И слава Богу, защото  как се бършат сълзи с ръката, с която преди това си ударил злостно.
После се заех да си лекувам егото. За да му мине на сърчицето. С вода и сол, накратко - изплаках морето и после плувах в него.
И сега крилете ми пак са широко разперени. Ще летя, то се е видяло. На кого му е притрябвало летище, когато има небето.

Tuesday

На Дя - инструкции за употреба

Do: (please Do!)

- казвай ми мили неща, но само ако ги мислиш
- предложи ми якето си, ако ми е студено или поне ме попитай
- приеми, че съм мъжко момиче, но и че искам да се отнасяш мило с мен
- пътувай с мен, бъди импулсивен
- изненадвай ме с дребни жестове
- оценявай моите
- поощрявай ме без да ме поучаваш

Don't: (ever)

- не ме лъжи, предпочитам болезнената истина
- не прави неща, за които ще ти се прииска да ме излъжеш
- не ме оставяй да бъда мъжа
- не ме пренебрегвай заради приятелите си
- не говори лошо за моите
- не ме карай да ревнувам, фатално е
- не се връщай, след като веднъж си ме преболял





Monday

But a mermaid has no tears

 
Русалките нямали сълзи и затова страдали значително повече, казал чичко Андерсен. Сигурно затова не мога и да заплача толкова време.  И само морето ме успокоява.
Хем съм я чела тази приказка за изменчивия принц и излишните жертви, и пак поука не съм си взела. Глупавите хора, нали, се учат от собствените си грешки.
Съвсем не по правилото на приказките, тиквата ми  стана каляска, а принцът скоро след целувката се превърна в крастава жаба и закряка грозно в краката ми.
 
Изводът: Не четете да дъщерите си приказки и ги научете да яздят сами белия си кон.
 
 
 
 
 
 
 
 

Sunday

яж, печи се и се обичай


Не знам защо съм чакала 30 години да открия себе си. Тръгнах с малко страх в душата с нощен автобус. Не знаех какво да очаквам от себе си. Гледат те странно, когато запазваш маса за един. Само първия път.
Два дни по-късно изживявам най-щастливата си лятна любов. Тази към себе си. Празнувам я всеки ден с миди и узо. Седя на бара, пия и гледам как се ражда буря над морето. Вятърът разбърква косите ми. Не спирам да се усмихвам. Никога не е късно. Да се обичаш.
 
 
 
 

Friday

 
А след някои връзки оставят само цветя и цъфтят точно, когато най- ти се къса сърцето. Като на гробище.

Само дето са в саксия.
 
 
 
 
 
 
 

Thursday



липсвам ли ти
и аз още те сънувам
пиесата винаги има своите тъжни герои


Връзките, които започват с цветя, често завършват с трупове.

И не само те.
 
 
 

Monday

Август

 
Когато НЕ желаеш да дефинираш, обмисляш или планираш занапред. Искаш само да усещаш, да се усмихваш глуповато, да пееш на висок глас в колата, да не спиш, да не се спреш с дни на едно място.
И всичко е бяло вино и миди и нощното небе, и ветровете, и бурните вълни, и вечерянето по джапанки, с пясък в гащите, с чорлава коса и блестящи очи и сърце, прескачащо удари.
Искаш само да слушаш, да попиваш, да запомняш всяка секунда, а не де помниш по дати и дни, защото се размиват границите между вчера, днес и утре и искаш единствено  да отваряш очи и да е ново утро, да се втурваш в  деня с несигурно протегната към бъдещето ръка. И да заспиваш призори с усмивка в ъгълчето на устните. Където ляга най-милата целувка.
 
 
 
 

Friday

05 08 15

 
 
Момичето, което спасява оси.
Така ме нарече.
 
 
 
 

Sunday

Юли


Юли винаги ще бъде остра болчица,  която може би само аз ще разпознавам у себе си. /За другите аз и юли сме щастие и много морски снимки с питиета./ 
Юли винаги ще бъде две начала - началото на бездната и началото на края. Началото на една малка лъжа, началото  на една голяма любов. Една голяма крачка, едно малко преглъщане на гордост и после - на едно голямо несбъдване.
Юли винаги ще обичам. С дългите нощи, непосрещнатите морски изгреви и отнесените от бара стъклени бутилки, щастливо забравени по спасителните вишки.
Юли винаги ще бъдеш ти, дори когато те няма. 
Юли е душата ми, от която няма как да си тръгнеш.
Независимо ти какво мислиш по въпроса.
Там си.
И ще бъдеш.
Моята любов завинаги. 
/Онази, на която винаги съм се присмивала по филмите и книгите./
И онази болка ще е, че всичко е в единствено число.
Може би също завинаги.
Може би. 
Обичането ми не може никой да вземе.
Нито пък нашия юли.
Нито пък някой освен нас може да ни го даде. 

Чакам-си ми е мантрата.




Tuesday

 
Няма ме тук, няма ме на картата, никъде ме няма. То и теб те има само в мислите ми и по малко в сънищата. Лятната горещина ме кара да се въртя в леглото, ставам, лягам, отварям прозорците. Само нощният хлад милостиво нахлува да охлади мислите ми, а утрото идва да прогони всичко негативно от тях въпреки недоспиването.
Чакам си.
 
 

Thursday



Някой ден - каза на раздяла ти - Ще погледнеш тези снимки и ще разбереш колко съм те обичал.

Гледам ги. И единственото, което разбирам е колко още те обичам.

***
А после попаднах на това. От книгата, която много искам да прочетеш:

Те ме бяха лъгали, бяха ме предали и оставиха разкъсани белези там, където преди бе моето доверие. Вече не ги харесвах, не ги уважавах, не им се възхищавах, но продължавах да ги обичам. Нямах друг избор. Разбирах го ясно там, изправен сред бялата пустош. Не можеш да убиеш любовта. Дори и с омраза не можеш да я убиеш. Можеш да убиеш влюбването, обичта, дори прелестта. Можеш да убиеш всички тях или да ги обездвижиш в плътно оловно разкаяние, но самата любов не можеш да убиеш. Любовта е пламенното търсене на истина, различна от твоята, и изпиташ ли я веднъж, искрено и всеотдайно, любовта е вечна.  




Разчиствам си пощата. След осем години и половина,  архиви.
Грижливо подредени в папки по години и теми.
Само една безименна.
Отварям я с болка.
Писмата до теб и от теб. Снимки. Малки закачки, усмивки.
Няколко гневни накрая.
Обвинения. Разменени реплики в болд. И с главни букви
Покрещяли сме си. Задраскали сме се.
После фениксът възкръсна.
Още писма. По-улегнали, по-дълбоки.
С любов дори в безпунктуационните, бързи отговори между задачите.
И още едно сбогуване.
Много боли тая безименна папка. Боли и ctrl+A и Del боли.
Някога ще спре ли?








Tuesday


започвам обратно броене
4 дни до края на добре познатото старо
11 дни до много усмивки
20 дни до новото начало
всичко предстои и се вълнувам
дано да е по-хубаво, дано да е по-хубаво
и да сбъдне онова, за кото съм се борила толкова дълго
и да бъде една от малкото стъпки към другите сбъдвания
на нещата, за които винаги съм вярвала,
че си струва да се чака предълго.
не е ли вече време?
играта все някога трябва да се обърне
за онзи комарджия, който все е губил накрая
да удари джакпота
и да си излезе от казиното
затръшвам вратата
само веднъж да уцеля сектора
чакам за последно
Амин.


Wednesday

ако се чудиш как така се усмихвам широко без теб - просто е, обичам те без да се опитвам да те преживея.
като дишане.

Saturday

пия от чашата ти, вече нямам твои тениски, заспивам по диагонал в леглото си, но още несъзнателно те прегръщам и съзнателно се надявам да стане някакво чудо.
още малко остана.
давам ни шанс да си самонадеян задник и да мислиш, че искам да се появиш.
нямаш идея колко ще си навреме.

Friday

I do


Wednesday

Липсвам ли те, момент ли е или е вече състояние това, че от месеци се държа на разстояние? Тази празнина, която имам отвътре, оформям си я с пръсти, наричам я с имена: "неприятности в работата", разни ежедневни крамоли, "лошо време", липса на адреналинени преживявания и прочие. Мачкам я, после я изглаждам тази празнина, надиплям я, замятам краищата й на шал около рамото си, свивам я на топка, пъхам я в чантата. Мачкам я яростно на центрофуга и 40 градуса. Изваждам я и я отупвам, само за да видя как тя отново придобива своята си форма, над която нямам власт. Своята си форма, която е твоята. Липсвам те. Но всеки следващ път, когато се намерим, успяваме да се загубим все по-трайно.

the simple truth


Sunday


Имам два билета и само себе си. Не знам дали несъзнателно те викам да дойдеш или просто пак е Май и чакам повторение.




Wednesday

за да им е сложно

Friday

ти

Tuesday

 
Един младеж в метрото поства сто шейсет и осмо питане под обява за терариум в olx. Интересно, мисля си, толкова ли жени има в къщата, че иска да го отдели? В последното съобщение под обявата написа, че щял да го ползва за хамелеони.
Замислих се кое е по-притеснително.
 
 
 
 

Monday


Ако  е много евтино, да знаеш, че му има нещо, чувам в подлеза от продавача на сергия със звучната покана на картон от цигарен бокс: "100% памучни кърпи от Панагюрище = 2 лв"
О, нима?




Tuesday

This morning

 

 
The sun is perfect and you woke this morning. You have enough language in your mouth to be understood. You have a name, and someone wants to call it. Five fingers on your hand and someone wants to hold it. If we just start there, every beautiful thing that has and will ever exist is possible. If we start there, everything, for a moment, is right in the world.
 
Warsan Shire
 
 

Thursday

Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил...

 
"- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза."
 
                                                                                                                           --" Малкият принц"
 
 
 
 

Wednesday

"Damage seeks out damage"

 
 
“for the fifth time this month
you say you’re going to leave him
he calls you a cunt over the phone
then walks the three miles to your house
and kisses your mouth until the word is just
a place on your body.
i don’t know what brings broken people together
maybe damage seeks out damage
the way stains on a mattress halo into one another
the way stains on a mattress bleed into each other.”
                                                                                   ― Warsan Shire
 
 

Monday

Oh, well



 
 

Friday

Then... let's be brutal, cause I'd love it

 
“Traveling is a brutality. It forces you to trust strangers and to lose sight of all that familiar comfort of home and friends.
You are constantly off balance. Nothing is yours except the essential things: air, sleep, dreams, sea, the sky - all things tending towards the eternal or what we imagine of it.”   
  
Cesare Pavese
 
 

Wednesday

Longing for the sun II


 
 

Tuesday

Amen





"It is a joy to be with her because everything matters in her life. Nothing is shallow or trite or superficial. She’s very funny and smart and compassionate—a magnificent human. Because she’s been exploring her own soul for so long, she knows herself inside and out. She’s at peace, and it’s contagious."



Rob Bell

Monday


 
И тогава разбрах. Оказали се бяхме чудесни спътнички, но в края на краищата не бяхме нищо повече от самотни метални късове, движещи се по собствени, несъвпадащи орбити. Късове, които отдалеч приличат на красиви падащи звезди, но всъщност не са нищо повече от затвори, където всеки от нас е сам-самичък и лети неизвестно накъде. Когато орбитите на тези два сателита се пресекат случайно, ние се срещаме. Може дори да отворим сърцата си, да познаем в другия сродна душа. Но само за миг. За да се окажем в следващия отново в пълна самота. Докато не се запалим и не се превърнем в нищо.
 
„Спутник, моя любов“, Х. Мураками
 
 
 

Tuesday

She quietly expected great things to happen to her, and no doubt that’s one of the reasons why they did.

--Zelda Fiztgerald
 
Явно всичко е така подчинено на консуматорското ни мислене, че дори чувствата се третират  като стока и за тях се иска време за тестване и по възможност - срок за предявяване на рекламации. Дали си трува да си отвориш сърцето и да си позволиш да изпитваш нещо, което така или иначе вече чука на лявата ти клапа... Идеята те привлича, страх те е, имаш купища въпроси и не на последно място - ама ще се получи ли... сексът? Добрият секс като гаранционна карта за дългосрочното и щастливо ползване на любовта. Ама разбира се.
+ Застраховка, само срещу малка приятно разсрочена сума, завършваща по търговски находчиво на ,99.
И ако чувството чука на вратата ви, то вие искате също да чукате, за да сте сигурни, че е то и че е истинско. Логично. Хазартният дух завършва някъде до bet365

Е, понякога хората просто ги е страх.
Жените - от еднократната употреба, мъжете - всъщност, мъжете не знам от какво се страхуват, нали винаги могат да го раздадат мъжкари и никога повече да не си вдигнат телефона. Ако изобщо са го разменили. Понеже светът върви към модерната тенденция ако ни хареса креватната гимнастика, може и да се запознаем. А мен, мен ме е страх от пре-консумирането на моментите преди да им е дошло времето. Което убива магията.
 
Толкова ли е важно да си направите тестове за съвместимост преди да си позволите да се влюбите, да минимизирате риска от разбиване на сърцето, което дори не знаете как се използва освен по предназначение  да изпомпва удавени в плазма кръвни клетки? И къде е старомодното вълнение от личността на другия, отвъд физическите и материалните му дадености. Разбирам, че е лесно да се влюбиш в някого, който няма проблеми и е съвършен (и несъществуващ), лесно се обича удобното. Не че да обичаш някой с налудничави наклонности и без грам мисъл за бъдещето е голямо постижение. Жените сме специалистки в това да си умираме по някой, който не ни обещава нищо.

Просто се питам. И мисля, че ще продължа по моя си начин, защото да вярваш в изключителните неща е първата стъпка към случването им.



 
 
 



breathe



знаеш какво означава липсата на постове тук
душата ми е разтворила широко прозорци 
и се усмихвам без причина
в очакване на пролетните трèли
и този път
ти нямаш нищо общо с ветровете





Thursday

Someday


Someone will tell you that she’s seeing someone someday and that she’s happy and your hands will stop working. You’ll have to work hard to hold onto whatever you’re holding. I hope it’s not glass, I hope it’s not breakable. Suddenly you’ll remember everything that you ever loved about her. Everything that ever moved you to tears, made your insides feel like they were tying themselves into knots. That she was loyal, that she was open for you, that she smiled against your mouth when you kissed. That it felt easy, like God had put the two of you together deliberately, like it had been the plan all along. But for whatever reason, you let her go and you thought that it was the right thing and for a little while, it felt like you knew exactly what you were doing. Except now all the parts of you that touched her knows that you’re never going to be able to touch her again and that hurts. Even your fingers are sad, even your stomach is aching from the loss of it all. You’re never going to get that again and that’s why your regret looks like artwork that would have been masterpiece if you’d finished it. Your regret looks like plucking a flower before it’s bloomed. So maybe you’ll call her and you’ll tell her that you miss her and she’ll sound gentle on the phone but not in love with you anymore. She’ll say ‘we happened and we were important but you let me go, I’m sorry, but you let me go’ and that’s how you’ll know.

Azra T.



Saturday

Indeed




Thursday


добре, очевидно сърцето ми не ще да знае тези мъдрости
тогава се затваряме в кутия и чакаме някой да успее да ми отвори сърцето
успех. все едно да отваряш консерва с голи ръце
ама заварèна
то след толкова чупене...
още го мразя за онази лъжа преди три години и два месеца
пропадам в крайности, знам само, че искам да го ударя силно с юмрук и пак няма да е достатъчно, за да разбере как се чувствам
просто защото е твърде зает със себе си
и ще бъда като онази мила мис Лавандула, която стояла и чакала своя Ървинг 25 години
да дойде да я отведе. просто защото нямало друг такъв Ървинг.
мразя, когато разбирам отлично какво им е на героините от глупавите книги с хепи енд.
всичко разбирам отлично, само хепи ендинг-ът никакъв не се вижда.

бел. авт. не ми се занимава с главни букви, да не решите, че така е модерно, просто съм твърде отегчена за пунктуация




pre-Valentine's

 
 
“We get old and get use to each other. We think alike. We read each other’s minds. We know what the other wants without asking. Sometimes we irritate each other a little bit. Maybe sometimes take each other for granted. But once in awhile, like today, I meditate on it and realize how lucky I am to share my life with the greatest woman I ever met.”
 
 
Johnny Cash’s note to his wife, June Carter, on her 65th birthday, and even more.
 
 
 
 

Wednesday


прочетох един много мъдър съвет

never run back to whatever broke you

проблемът е да оценя правилно
дали някой м е счупил
или ме направил много по-устойчива







 помня не мои спомени. първата котка, която съм виждала, беше голяма и сива. помня и градове, в които не съм била.  а има ли носталгия по бъдещето? има, аз страдам носталгията по това, че няма да се случим. аз съм всички жени и ти си всички мъже и все пак нещо не стига. плетеница от думи, случки и дребни неща, които понякога изникват в сънищата, за да покълнат от почвата на подсъзнанието. всички онези места, които няма да видим заедно. а всички онези, които сме видяли - толкова магични ли са или съм ги украсила? ти тази магия можеш ли да я споделиш и аз дали ще мога. или слънцето ще изгрява наобратно и ще летим над арктическите кръгове без да има къде да кацнем, без пристанище, само мочурища и клони, в които да се заплитаме. без да се намерим след като глупаво сме се загубили и без да спрем да мислим за онова what if, което винаги е по-тъпо от съжалението от провала.




Sunday

неделя сутринта

 
в неделя сутринта можете да преброите приятелите си. да отделите онези, които в петък вечер не намериха време за вас, в събота бяха заети със себе си и мероприятия, за които вие и грипът ви не сте подходящи. после пребройте онези, които проявиха грижа само защото искат да ви влязат в гащите.
ще разберете, че сте почти сами. хайде сега благодарете за това почти и никога не забравяйте хората зад него. това са те. останалото е риба тон от консерва.
 
 

 

Friday

Ctrl + F


Забелязали ли сте как жените след края на дълга връзка тип семейна изведнъж стават по-цветни, започват да носят токчета, изхвърлят си гардероба и сменяват цвета на косата?
Не е защото отчаяно търсят още промяна и не е защото отново са на пазара, а защото са  намерили някой друг преди  да  успеят намерят себе си първо. И са се изгубили в множественото число преди да си открият Аз-а.
Не че подкрепям старите моми, притежаващи над сто чифта обувки и две котки. Но разберете кои сте. Преди това няма как да намерите никого. И ще има тежки раздели след (полу)декади заедно. Това не знам как се лекува.
 
Носете си токчетата и червеното червило. Другото само ще дойде.
 
 
 
 
 

Monday

Drink me

 
Работата ме поглъща, но не в добрия смисъл. Стресът е двигател, който не може дълго да върти на бензинови изпарения. Чак днес си дадох сметка, че съм запуснала блога си някъде в края на декември. И не само него.
Светът на цифрите ми изяде буквичките. Надявам се скоро да намеря моя си път. Или  вратичка, през която да избягам от корпоративния свят.
Или поне стъкленичка с надпис "Drink me".