Не знам защо съм чакала 30 години да открия себе си. Тръгнах с малко страх в душата с нощен автобус. Не знаех какво да очаквам от себе си. Гледат те странно, когато запазваш маса за един. Само първия път.
Два дни по-късно изживявам най-щастливата си лятна любов. Тази към себе си. Празнувам я всеки ден с миди и узо. Седя на бара, пия и гледам как се ражда буря над морето. Вятърът разбърква косите ми. Не спирам да се усмихвам. Никога не е късно. Да се обичаш.
No comments:
Post a Comment