Аз съм това, което съм - изповед на интроверта

 

Аз съм това, което съм и отказвам да се извинявам за това, че не изпълнявам очакванията на другите. Защото досега никой не е отговорил на моите.

Обвивката ми обещава аериран шоколад, затова привличам много хора. Малко остават след като погледнат отвъд омазаните си с какао пръсти. Оближете се внимателно, защото, ако не сте готови за изненади, по-добре да не се цапате излишно.

Аз съм странна, в мене има лудости, поведението ми ме представя в друга светлина, видът ми заблуждава. Свикнах да ги чувам тези неща. Свикнах и с мисълта, че повечето хора около мен са ми "приятели", когато имат нужда пред някого да поплачат, на някого да споделят, да потърсят подкрепа и съвет (явно съм много добра, ще си сложа вкъщи диванче).

Имам много приятели за чашка, за смях и за хапване, за обсъждане на всичко освен това КАК - по дяволите - се чувствам АЗ. По подразбиране аз съм пич, който излишни сополи за глупости няма. Забелязах, че най-голямата болка, която преживях - си я  преживях сама, въпреки, че разказах на всички за нея. Една почти непозната жена ми каза, че е видяла огромна болка, въпреки, че съм разказала през смях за случилото се.

А моите приятели не видяха нищо. Те видяха един пич, който си вдигна високо главата, избърса си непотеклите сълзи и продължи напред.

Аз съм това, което съм и отказвам да ви уча да ме познавате. Винаги съм била сама за важните неща и не знам защо все още очаквам, че някой ден някой ще види каква съм наистина под черупките. Че някой ще поиска да види без да сочи с  пръст и без да ме вини за скритите пластове.

Че някой ще ми обича лудостите и ще поиска да вземе участие в тях.

Аз съм това, което съм и което малко хора са виждали. И николко са разбирали правилно.

Но отказвам да се извинявам, че не отговарям на очакванията. Не можете да ме преведете на вашия език, спрете да ме пъхате в идиоми. Продължавам наивно да вярвам, че само истинската обич намира път без думи.

Защото думите уморяват. Гледам те и очите ми казват всичко, но ти не умееш да четеш моя език. Чувствам се глухоняма. И си тръгвам.

Тръшвам вратата в 00:12. Ако не четеш очите ми, няма как да прочетеш сърцето ми. Няма как да знаеш, че си вътре, защото думи-доказателства нямам. Ръката ми в твоята на събуждане е много по-важна.

Пускам всеки, който иска да си тръгне. Не се обаждам. Когато обичам не се обаждам. Не мога да ставам жертва на слабостите си, ако някой ще се възползва от тях.

Аз съм такава, ненормална. Не мога да се извинявам за това. Мога само да се надявам, че някой ден ще бъда прочетена правилно.