Покана за среща

"Вечеря 

петък 

20ч 

с мен.

Където всички 

пътища водят.

Добро Утро."

Всъщност, тогава всички пътища водеха към теб, а не към Рим, но, разбира се, ние не го разбрахме навреме. Кога е твърде късно за нещо, каква е давността на неизживяните чувства?

Понякога

Понякога се чудя дали ти се настани и си направи дом в сърцето ми,
Или аз намерих своя заслон в ръцете ти.
Не знам. Но е прекрасно как когато си с мен, навсякъде съм у дома си.

Дом

Знам, че всичко ще бъде наред.

Виждам се някъде в бъдещето: разхождам се по булевард в есенни багри, ти, слънце по нападалите листа, малки масички на улични кафенета - Барселона или Париж е.

А домът ми е в ръката ти.

tbt

Денят след Коледа е.
Градът е сякаш опустял, всички заведения са затворени, работят само най-големите супермаркети и бензиностанциите.
Разхождаме се с теб за ръце около Путни бридж, наблюдаваме дебелите катерици в парка около църквата и се смеем. Носиш шала с цветовете на Боб Марли, който ти подарих. 
После си купувам капучино от Шел. Нищо друго няма отворено. Сякаш тази картонена чаша капучино с добавен карамел съдържаше цялата радост на притихналия градски свят.
Все още пазя този спомен. За едно друго у дома.

Май, към края

Сърцето явно си има някаква своя памет, защото всяка година през май ми напомня за себе си, напомняйки ми за теб и онова лято, в което се влюбихме, същото, в което после съсипахме всичко. Ти - защото още не знаеше какво искаш, а аз - защото твърде тежко понесох мисълта, че не ти бях достатъчна.

Неизменно като цъфнат липите и душата ми започва да се лута в търсене на изгубеното. Интересно е, че дори вече не е нужно да се замислям коя дата е - когато усетя смъртно липсата: 

Винаги е май, към края.  Небето е синьо, за пръв път политам. Страх ме е и не ме е страх, осмелявам се да мечтая. Отивам на другия край на континента, за да оставя там душата си и да намеря любов, която да ме изтъче от сложности и да ме разнищи до атоми.

Когато думите ми залипсват, имам място само за теб. Затова не пиша напоследък. 

 

sunburn

Подправката в живота на повечето хора е някоя тръпка, останала неизживяна. 

И всичко след нея е като кисело мляко върху изгорена кожа - носи облекчение, усещаш благотворното охлаждане, а после пак си спомняш с трепет за слънцето и тичаш към лятото.
И пишеш мисли за хората, с които можеш да живееш, за сметка на тези, без които си се научил да живееш.

Крайморското село

Крайморското село привечер ухае на шампоан, парфюми и афтър сън.
Понякога малко на цаца.
Само аз мириша на липси и сол. Но не от морето. 

10 години In Brief

10 години In Brief: 

Свивам дом, уши, рамене и после - после отново се разгръщам. Като хартията на оригами.

Ръцете ми се разтварят по-широко, точно толкова, че да мога да прегърна себе си и идеята за несъвършенството на хората.

Точно толкова, че да мога да кажа - обичам неподходящо, неудобно и с много компромиси. Но се научих да го мога и с това всъщност се научих да обичам и себе си.

10 години по-късно.

Тук съм и съм по-пълноводна от всякога.

Другото е просто шум от скъсаните гланцирани листа на календарите.

Купих си нещо червено, нещо жълто и самолетни билети, продадох очакванията за любов като ненужна вехтория и стегнах раницата за соло пътуване. Защото най-добре е да избягаш от всичко, за да намериш онова, което ти трябва. Иначе си заринат в битака на ненужните варианти и се луташ напразно.

 13 дни и лятото ще ме приеме в топлите си обятия. Усещам го като завръщане у дома след дълго пребиваване в училищен пансион, където никой не те обича. 

За малко мислех, че ти ме обичаш, но после стана ясно, че повече обичаш себе си, а аз не мога да бъда Майка Тереза до глупост. Защото не съм майка. И не се казвам Тереза. А съм Аз.  И не мога да живея необичана. Като котка съм, обичам сама, мога сама, но искам в ръката на стопанина ми да има ласка за мен. Иначе съскам. И си отивам.

на един смс разстояние

Скарани сме. Гледам мач с момчетата, пия бира, смея се високо, но отвътре ми е празно. Успокоявам се и се ядосвам едновременно от факта, че не се обажда. Явно му е все тая. Задник като всички други.

Малко тъжна и пълна с липси се прибирам, гледам се дълго в огледалото - изглеждам като изоставено дете. И осъзнавам, че е най-лесно просто да спра да се инатя. Хвърлям произволни дрехи в раницата, викам такси и точно, когато съм на входната врата, получавам съобщение. 

"Няма те".

Светът е преобърнат.

Изведнъж таксито ми се струва твърде бавно, светофарите твърде дълги. После съм на един дъх до седмия етаж и вече го прегръщам.

После се лекуваме взаимно. И сънят ми е спокоен за пръв път от дни.

малко бях позабравила коя съм, малко се бях изгубила в това да бъда глупаво щастлива

да вярвам, че сега е различно (забелязали ли сте как сме свикнали да вярваме, че всяко нещо, което ни се случва, е различно, неповторимо и не като при другите?)

изоставям наклонения шрифт на дните и нощите с теб, за да се върна в правите редове на петолинието си, въпреки че аз нотите мога само да ги чета, но не  и да ги изпея правилно
обичам скования фон на живота си, дори когато е соло

дуетите понякога са твърде уморителни за самотните бегачи, които не разбират от музика

Януари ми е Май

някак морско ми е на душата от вчера
сънувах синеморски пейзажи
представих си майското зелено
на морското синьо
и се вълнувам
добре дошла отново, Аз,
след няколко успешни битки
краят на войната е подписан.

 

На тръгване

- Не ме ли обичаш!
- Обичам те,  много. Но вече искам някой и мен да обича.

есени ме осеняват

октомври е
дните стават по-къси, постовете по-дълги
чета жадно, работя до късно
храната ми се услажда, виното е червено 
станала съм по силна
липсата ти също
просто годината е друга.

fluidr.com

когато ме целуваш
държиш лицето ми в дланите си
потъвам и излитам едновременно

после се събуждам
и знам, че ти не можеш да (ме) обичаш
по този начин

Change

    ' Life
           remains
                      the
                           same
                                  until
                                        the
                                            pain
                                                  of
                                                     remaining
                                                            the
                                                                same
                                                                      becomes
                                                                            greater
                                                                                  than
                                                                                        the
                                                                                            pain
                                                                                                 of
                                                                                                     change '

чистник

не си прави труда да ми подреждаш апартамента на тръгване,
ако преди това си ми разхвърлял душата

старите места

всички стари места, където копнея да се връщам, са онези - с теб,
сякаш очаквам, че там ще ни открия такива, каквито бяхме:


може би по- малко обичащи, но без новите рани

светофари

на светофара всички пресичат на червено;
само влюбените, дето се целуват със затворени очи,
пропускат цялото зелено.
даже два пъти.
поне.

4 44 pm

Направих to-do-with-you списък. Където и да отида, виждам какво биха видяли очите ти, сякаш вече нямам свои.

Искам да ти покажа онова ново място, да те заведа на едно новооткрито, което знам, че ще те изуми и влюби.

Също така искам да мога да ти покажа себе си. Такава, каквато не пожела да ме познаваш.

Но си твърде далеч за първото и твърде сляп за второто, а аз вече не искам да се губя в опитите си да бъда достойна за представите ти.