Август

 

Когато НЕ желаеш да дефинираш, обмисляш или планираш занапред. Искаш само да усещаш, да се усмихваш глуповато, да пееш на висок глас в колата, да не спиш, да не се спреш с дни на едно място.

И всичко е бяло вино и миди и нощното небе, и ветровете, и бурните вълни, и вечерянето по джапанки, с пясък в гащите, с чорлава коса и блестящи очи и сърце, прескачащо удари.

Искаш само да слушаш, да попиваш, да запомняш всяка секунда, а не де помниш по дати и дни, защото се размиват границите между вчера, днес и утре и искаш единствено  да отваряш очи и да е ново утро, да се втурваш в  деня с несигурно протегната към бъдещето ръка. И да заспиваш призори с усмивка в ъгълчето на устните. Където ляга най-милата целувка.