Wednesday

Хронология на една пропиляна любов


Година 0.
Той не чете книгите, които му подарявам, аз гледам филмите ни без него. 
Просто е. Правим се на независими, но е вече малко късно. Поне за един от двамата.

Година 1.
Подарява ми книги със заръка да ги прочета, а аз правя списък в imdb, после е Коледа и гледаме корейски филми заедно, докато голямата ароматна свещ изгасва в ъгъла.
Бавно се намираме.

Година 2.
Изровила съм  книгите ти, които така и не прочетох тогава, и ги поглъщам; понякога вечер си пускам филмите ни и се разкъсвам между омраза и липсваш ми.
Изгубили сме се. 
Говоря си с теб мислено.

Година 3.
Подарявам му книги, за които толкова исках да  му споделям през изминалата година (знам, че е изхвърлил непрочетени старите); отивам сама на фестивал на португалското кино, знам, че щеше да се влюби.

Борим се, всеки със себе си. Поотделно.


Година 4.
Чета жадно и безогледно, отбелязвам си страниците с извадки, които бих ти прочела, откривам те в много герои, крия се в страниците, намирам се пак там. Нямам време за филми.
Споделям ти в неизпратени писма.
Пораствам без теб. За теб.


Година 5.
Искам да ти изсипя наливно всички герои, всичките книги, които чакаха толкова дълго да ти разкажа за тях, че не знам от къде да започна; водиш си списък - това е начало. Гледам с теб първия си зомби филм.
После пак трупам прочетени страници с подчертавки.

В края на тази поредна година, знам, че пак няма да прочетеш книгите, които съм ти препоръчала, аз ще гледам филми без теб и колелото се завърта.

Не съм уморена да бъда сама. Уморена съм да бъда  без теб. И съм уморена до смърт да ме губиш, когато те обичам най-силно.



 

 

 

No comments: