Tuesday

ho ho ho


 
Да стана на 30
 
Да пътувам повече
 
Да си сменя работата
 
Да взема книжка (може и жълта :))
 
Да направя: Нещо, което никога не съм правила
Нещо, от което ме е страх
 
Да показвам повече обичта си към близките и приятелите.
 
През
2015
 


Wednesday

Естествените неща, сред които - тъгата

 
Доста е приятно да слушаш един земен писател, който пише и за естествените неща от живота, защото той не е само цветя  и рози, всъщност след като ядете пчелен прашец и розови венчелистечета, стигате до... тоалетната чиния. Един човек, който е в любовна връзка с 80-те под навеса на Стокхолмския синдром.
Пише преди 15 години с онзи език, който едва сега някои писатели си позволяват и безстрашно носят етикета на циника. Той е циничен, но повече меланхоличен. Усмихва, разплаква. Признава си опитите да скрие твърде многото Аз зад героите си. От дистанцията на времето ставаме рязко смели.
Докато говори, Г. Г. се усмихва непринудено, говори непретенциозно, без да набляга на онзи книжовен изговор, който педантично подчертава всяко "щ" на бъдещето време. И не знам защо Йоло Денев мрънка, сврян в ъгъла, и прави дребнави забележки. После си тръгва нацупен, с което оправдава израза "сърдити малки старчета" и ме кара да се наслаждавам на подскоците му от крак на крак, вместо да му отстъпя стола си, както бих постъпила по принцип.
Г. Г. се усмихва, разговаря с читателите си, отговаря на всичките въпроси тихо и скромно. И когато отидеш да го срещнеш на живо непредубеден, прочел само Естествения роман, оставаш приятно очарован. И не само защото си чул за войната в гилдията и колко "хранилка" са му подготвили други доста успешни писатели, които уважаваш. Достойният отговор е липсата на такъв, и лека иронична усмивка. За което на ум го поздравяваш.
Подписва две книги, изслушва изповедта ми как единственият повод да проговоря на един провинил се мъж е неговата книга, после пита с какво се занимавам.  Прави ми впечатление как успява да прояви интерес към всеки поотделно, от тези  десетки хора, наредени да получат две мастилени драскулки върху юбилейното издание.
 
Прочитам после посланието. С личен отенък, стоплящо. От една дума е разбрал много.
Тези книжни хора, в които си за цял живот влюбен и за което сърцето ти няма лимити.. :)
 
 
 
 
 
 

Tuesday

 
Спомням си, че преди около три години просто го написах без да съм убедена, че е напълно вярно.
Така се случва понякога на жената, трябва да се бори за онова, което и двамата желаят, но мъжът още не го знае.
 
И какво се случва, когато тя се бори сама, докато смъртно се умори и просто си отиде? Лесно е. Винаги се намира трети за обвинение. Трудното е ти да си виновен дори наполовина.
Следва твоята убеденост, че никой не е незаменим и че всичко предстои. С лека ръка махваш и си твърде горд дори за сбогом. Губят само тези, които са ти обърнали гръб, нали така. Щастливо плаване, юнга. Малко приключения, много пътувания, мимолетни момичета тук-там, на които да разбиеш сърцата.
Но нещо не е пълно? Нещо липсва? Смътно усещаш, че обръщаш глава назад? Компасът май нещо те е излъгал. Посоката не винаги е само напред.
Обръщаш лодката към онзи бряг, от който с лекота си тръгна, но който не можа да забравиш. Малките пристанища по пътя не те накараха да се почувстваш у дома, нито можаха да те влюбят в себе си. А той си е там, брегът, раззеленял и топъл. Това бях в тази история. Единственото постоянно нещо в непостоянните ти лутания. Аз и моето твърдоглаво упорство да чакам.
И копнееш  отново да скиташ пътеките ми. Знаеш го. Този път го знаеш. Твоят път и къде искаш да спреш. Почти.
И когато знаеш най-сетне какво точно искаш. Какво от това? След като никак не разбираш колко аз съм се борила въпреки теб да остана там, където ще можеш да ме намериш обратно.
Толкова много аз въпреки толкова много ти, че няма как да започна просто да казвам ние.
 
 

Friday

 
На един 9-ти (или 10-ти етаж, не помня точно), тя стои до прозореца, на перваза е изтегнала гръб като котка. Новооткритото котешко  усещане на момичето, станало жена чрез погрешната страст.
Ти палиш цигара, тя не пуши, но прихваща неловко между пръсти твоята цигара и вдишва дима. Бельото й е искрящо бяло и толкова контрастиращо на тъмните страсти, които са ви довели в тази хотелска стая. Лицето й е кръгло и някак наивно, дори не знаеш  тази същата жена-дете ли ти показа най-древния танц.
И пак цигара до прозореца. Долу на булеварда колите са малки светещи точки. Не знаеш дали току-що сте правили просто секс, защото такъв секс просто няма или сте попаднали в някаква клопка, от която прозорецът не може да е изход. Знаете само, че половин час по-късно две таксита ще се движат към противоположните краища на града и никога повече няма да изречете на глас имената си без да се стараете да прозвучат безразлично. Ти ще я обичаш още дълго, а тя ще започне тепърва своето търсене, защото в гърдите и душата й се е отворил онзи същия прозорец, на който тя понякога все още сънува, че пуши. Твоята цигара.
 
 
 
 
 
 

Wednesday



не ли време,
крайно време даже, 
да спрем да се обичаме no matter what
и да започнем
с because of all that...?