Friday

Почти като сън ми изглежда
всички тези градове
които сме обикаляли заедно
Възможно ли е да сме оставили стъпки
по всичките тези улици
да сме жигосали следите си с всяка забравена
по малките кокетни хотели вещ
Толкова е далечно, че е трудно за вярване
Само усещането за липса е истинско
и за това, че нещо е безвъзвратно загубено
Не нещо
А ние
Никога няма да сме същите
и вече ме е страх
че дори да ги бродим отново тези улици
ще са други
ще са чужди
Краката ни няма да ги познаят.
Страх ме е, че тези спомени
са всъщност сънища
Запазвам само един самолетен билет
Така няма как да се събудя
Като те няма
ще мисля просто, че сънуваме поотделно
като в последните много на брой месеци
И няма да се разочаровам
И без това ти там вече си бил
И не с мен
Всъщност - само с мен не.
Искам живота си в раница
Един билет, единична стая и едно Аз
Което да създаде свои спомени
на мястото на тези слънчеви сънища
Да се изгуби соло по нови улици
и да си тръгне с песъчинки в джобовете
а не с чакъл, който скърца между зъбите
в опит да забравиш и да не изплачеш
сърцето си, докато изплакваш
разочарованието, заседнало упорито
като бъбречен камък в уретрата.


1 comment:

Yanitsa Grigorova said...

всяка твоя дума е била моя по времето, когато я публикуваш... тази година съвпаденията ми идват в повече, твърде много са