Saturday

Следи

 Останало ми е навик от  години като видя самолет в небето, да си помисля за теб и твоето вечно странстване. Сега тези две следи над мен във вечерното небе ми напомнят от кога не съм летяла, сърбят ме пръстите да започна да гледам билети. Усещам вълнението от това как на всяко летище се оглеждам за теб и мисля, че ако в света имаше сила, която да ни накара да се озовем в една и съща точка, знам, че ти щеше да си я овладял перфектно. Само за да успееш да ме избягваш.

Tuesday

Юни

Юни от години не е същият, сякаш без да сме на някоя фестивална поляна, слънцето не иска да се покаже, а небето излива гневът на хиляди номади, които са принудени да се закотвят някъде в последните месеци. 
Тази година като цяло,  ми е страшно изпитание. Чудя се дали за теб е по-добра, всъщност - надявам се за теб да е по-добра. Сигурно съм си заслужила всички спънки, за да наваксам пропуснати уроци, да раста, да опитвам да съм по-умерена, да приемам, да прощавам. И успявам донякъде, но болката винаги променя у теб нещо, което искаш, и нещо, което не осъзнаваш, че ще се промени. Не точно ефект на пеперудата, но мисля, че ти би ме разбрал.
Събуждам се понякога след някой сън, в който си идвал и се питам дали по същото време вятърът е помръднал завесата в спалнята ти. После се сещам колко си зиморничав и че не спиш на отворен прозорец. 
Знам, че светът ще се върне към нормалното в един момент и от сега усещам, че ще бъда на още много нови места, където ще те липсвам.