Thursday

обичане vs вярност


Празно е тук, защото съм пълна в живота си. Сигурно вече го знаете, но когато ръцете ти са заети да обичат, да помагат и да творят, нямаш време за постове. А и нямаш потребност.

Порастваш май, когато се научиш да се наслаждаваш на момента без да искаш задължително да кажеш за него на другите. Достатъчно ти е един човек да го знае. Онзи, с когото го споделяш. И толкова.

Временните раздели по работа са полезено нещо, защото липсваш ми и нямам търпение да те прегърна, се връщат - не - всъщност за пръв път - идват в живота на двама ни, свикнали да сме на един инат разстояние само.

И милата дума, и обаждането съвсем без повод, и липсата на обаждане поради уважаването на факта, че другия е зает - е нечовешко порастване, за което се самопогалвам по косата и ТИ благодаря, че ми помагаш да се науча да бъда обичана най-накрая. 

Прочетох нещо много важно. 
"Верността ти е нужна за онова, което не обичаш достатъчно. Ако обичаш достатъчно, не става дума за вярност."
И си дадох сметка, че обещанието на двама да се обичат и обричането във вярност е  тавтология. Или застраховка за времето, когато любовта си отиде.
И само мога да се надявам, че с теб бихме се обичали без да отваряме никога дума за вярност. 


Tuesday

сърцето не умее да лъже


За две седмици толкова пъти те преболявах и изплаквах и прегръщах отново, че вече не знам aз ли съм тази, която вдига телефона с тих глас и нито отенък на укор, аз ли съм тази, която после забравя бързо и завинаги като децата,  след като си ги прегърнал и си изтрил с цяла длан сълзите  от потъналите им във влага бузи. 
Не знам коя е тази, която вече не надига сърдито глас, не си тръгва първа и сънува, че е на 7 и се качва на първото си колело. 

Подсъзнателно искам да съм детето, което обичаш безусловно.

Жалка съм.

Но егото ми си е взело постоянен отпуск или направо е напуснало, помня, че имаше няколко предупреждения, на които не обърнах внимание.

Копнея само да лежа на ямката на рамото ти и да не ме оставяш самичка в тъмното. 
Цял живот съм била голяма, защо сега си изживявам детството? Върнало ли се е да ми остави повече от детинската вяра в доборото и онази незлобливост, с която забравят, че си ги наранил веднага щом ги приласкаеш?

Не я познавам тази, но ми харесва. Добра е.
Останалото май няма особено значение.

А днес прочетох, че "сърцето не знае да се предава, защото не знае да лъже".
И май цял живот аз съм го лъгала, а то тактично си е следвало пътя. 
Дано и този път не свършва пред пропаст, защото когато се наложи да си разпъна крилете, рязко сменям посоката и най-често летя без ято.