Взимам принтирания билет, раницата е готова - харесва ми да тръгвам само с паспорт, пари и слънчеви очила.
По дяволите общите норми за щастие.
В последния ден на годината не си правя равносметки, не правя списъци на кого да благодаря. Самопотупвам се по рамото, поглеждам още веднъж boarding pass-a, картата, зарядното за телефона.
И хващам такси към летището. Не бързам да изпратя 2015. Ще кажа "чао" на тази година с един час по-късно - заслужила си го е. Беше прекрасна.
No comments:
Post a Comment