Какво ще кажеш да зарежеш всичко, да зарежа всичко, и без това толкова време сме изгубили в глупости, докато сме дишали и обичали тук-там напразно погрешните хора, които са ни направили правилни един за друг?
Да им благодарим и да загърбим клишетата, очакванията и мечтите, които не са наистина наши и просто да бъдем естествени, което ще е нещо отдавна позабравено, но надявам се - лесно припомнящо се като карането на колело?
Хайде остави обясненията и си позволи да не мислиш, и ми позволи да не мисля и да бъдем глупави и безразсъдни, да се събуждаме на нови места и докато другите се вълнуват от времето и лютеницата ние да отскочим до морето, нищо, че духа като за световно и снегът е арктически? Да гледаме безплатни късометражни филми в студения Люмиер и да изпием бутилка вино, ей така, направо от бутилката?
Хайде като ти пиша да не се правиш, че не си го видял, за да си придаваш тежест и аз да не се отказвам да ти пиша повторно, защото "дамите не правят така" и просто да тичаме един към друг без да гледаме кой прави първата крачка?
Ей така, ако може да си уморен от игри, както аз съм уморена и просто да бъдем беззащитни един пред друг, за да сме непробиваеми за останалите. Да бъдем смешни и да бъдем cheesy, на кого му пука?
Просто е.
1 comment:
сякаш съм го писала аз ....не с тези думи, но мислите ...в този момент ...сякаш ме четеш ...да не мисля, да бъда глупава и безразсъдна ....копнея да го направя ...защото съм уморена ...от суетата ...уморена съм ...а искам да докосна своето парченце щастие
Post a Comment