Преди малко повече от три години Барселона беше влюбена, красива и луда. Ако не си бяхме играли със съдбата, сега Барселона щеше да тича около нас със звезди в очите.
Сега Барселона ще ми е зимна. И все пак се надявам да пия чаша вино на плажа и да гледам звездите над него. Знам, че с Дара ще изпием поне бутилка на плажа и ако тя прочете това за чашата, ще ме осмее.
Знам и че ще пушим до късно на терасата на онзи апартамент в сърцето на готическия квартал и ще броим котките минаващи отдолу. И нощите ще са къси за всичко, което имаме да си говорим. Ще закусваме на слънце, ще скитаме, ще се смеем много и ще искаме да запазим всеки момент завинаги.
Един ден до завръщането. Чудя се дали ще е така красиво, както го помня или съм идеализирала, както навремето идеализирах теб.
Утре ще знам.
No comments:
Post a Comment