Wednesday

19 06


Ето че животът бавно се върна във вените. Плашещо помитащ, но по-пълнокръвен отвсякога. Сънят не идва дълго след полунощ и адреналинът пулсира бясно, а жаждата, онази вечна жажда... тя не познава граници, но те кара да познаваш себе си.
Лятна лавина от страсти. Протести. На колела. Искри. Усмивки. 
Всичко с бясна скорост си идва на мястото, за да компенсира дългата летаргия на очакването.
 Свободата да полетиш без страх и да обичаш живота си отново. Изискват време след многото счупвания.
Но носят след себе си най-сетне случвания.
Дано.



Sunday

15 06




1.  "Обичам те". Но темата за личното му пространство е най-честата тема на разговор и то - неприятен.

2. "Обичам те". Но трудно се решава да е с теб, а после може да се сърди и да не ти говори с дни и седмици.

3. "Обичам те". Но само докато си недостижима. После някак всичко се изпарява. Въздух под налягане.

Хайде стига "но" наистина и стига всички сте ме "обичали". От такова обичане ми се иска вече...
ако може някой просто да се усмихва, когато върви срещу мен. 
Пък нека на думи ме мрази.






Tuesday

there is hope

 
Всеки път, когато се сетя, че неделните слънчеви утрини, отразени в очите му - тепърва предстоят да бъдат открити;
че същите ранни утрини с чаша голямо капучино ме чакат;
че имам да се уча и да правя толкова много неща -  най-вече да мажа боровинково сладко върху маслото, да оформям усмивки върху мъфините или да слагам цветя на масата в кухнята.
 
Всеки път като се сетя и ми става  отвътре едно такова - като след дъжд: вълнуващо-притихнало в очакване слънцето пак да изгрее.
 
Пътят към щастието се оказва щастието itself, в най-чистата му форма. Щастието може да се крие в собствената ти възглавница, пренесена в чужд апартамент. Понякога щастието  конвулсира болезнено, когато изхвърляш четка за зъби. Но трябва.
 
Понякога щастието е да умееш да носиш с усмивка мъжка риза, размер М, въпреки болката.
Друг път щастието е там и ти просто не знаеш.
 
Понякога щастие е, че изобщо ме има. Че съм тук и се боря, сама.
Заспивам на светлината на телевизора. Събуждам се, тичам след трамвая, сама съм сред смръщените хора. Сама слизам и вървя по алеята. Сама си ям мюслите и отново тръгвам нанякъде.
Вървя сама и пристигам сама, после пак сама си тръгвам. Донасям и отнасям със себе си всичката болка, която насъбирам по пътя. Понякога се учудвам, че краката още ме движат.
 
Тази сутрин си казах по пътя - само още малко, още малко и всичко ще е наред.
И бях щастлива да повярвам в това, защото всичко ще бъде наред зависи единствено от моите собствени сили и няма как да бъда излъгана.
 
Това е щастието. Да бъдеш силен, защото не си имал друг избор. И това да не е отнело крехкостта на мечтите ти.
 
 

Monday

Дъждовно






10 06

Съвсем бях забравила, че съм просто жена. До тази сутрин в 4, когато се събудих разтреперана от ужас в непознатия празен апартамент, в който всеки шум е двоен удар на сърцето и всяка сянка - враг.

Очевидно и аз се страхувам. Още не са ми порастнали топки - това си е чисто откритие.





Sunday

Living a Lie

"Дали грешиш, дали вярваш излишно на думи. Кой знае. Но вече летиш в пропастта. И е време да разбереш дали Искам-те-за-мен ще протегне ръка да те издърпа обратно."


Не, няма. Всъщност Искам-те-за-мен е лъжа. Не просто неистина
Дупка. По пътя към себе си, където няма магистрали и шофирането не е гладко. 
След всеки фалш се уча да се усмихвам все по-искрено. Защото е все по-трудно. След всяка грешка е по-лесно да се познаваш по-добре, стига да осъзнаеш какво се е случило.
Аз в лъжи не живея и твърде често очаквам другите да са по-чисти, отколкото могат.
По-добре късно, отколкото по-късно.
Не ми е тъжно този път. Искала съм искрено и съм целувала със затворени очи. Лъжата - право в устата.  
Тя няма какво да ми вземе. Защото през нея всичко минава без следа и от ръцете й всичко изтича като пясък.
Лъжата е най-самотното нещо на земята.
Лъжа, прегръщам те.
Преди да ти обърна гръб завинаги.
Лъжа, не чети по устните или в очите ми. Прочети онова с-Бог-ом, което ти праща  ръката ми - в крайно неподходящо време - в средата на най-слънчевия ден, когато вместо да я държиш с обич, ти я поемаш по задължение за пред хората, с хладна длан и без поглед дори. 
Най-искреното с-Бог-ом, на което съм способна - без думи, лъжа. Както си била най-вълнуващото здравей. Вече толкова отдавна.





Friday

08 06


Облечена в най-хубавата си вечерна рокля, седя и ям филия с лютеница.
Обичам да рискувам очевидно и никога няма да порастна също така. Никак не ми пречи.





07 06


Лесно е  да бъдеш по-добър от някого, когато наблюдаваш отстрани погрешните му стъпки. Трудно е да бъдеш достатъчно добър, когато се превърнеш в главно действащо лице и се надпреварваш единствено с вчерашното си Аз.
Тогава може да се окажеш разочароващо посредствен.