Monday

10 06

Съвсем бях забравила, че съм просто жена. До тази сутрин в 4, когато се събудих разтреперана от ужас в непознатия празен апартамент, в който всеки шум е двоен удар на сърцето и всяка сянка - враг.

Очевидно и аз се страхувам. Още не са ми порастнали топки - това си е чисто откритие.





3 comments:

ВeСеЛиНа said...

Толкова познато - ударите на сърцето да "кънтят" в тишината!

thecoffeephilosopher said...

Tо всъщност имащите топки често са по-страхливи от нямащите...

w8in4u said...

същото което ти трябва да пишеш
ти трябва и да обичаш -
топки

Поздрави :)