Ето че животът бавно се върна във вените. Плашещо помитащ, но по-пълнокръвен отвсякога. Сънят не идва дълго след полунощ и адреналинът пулсира бясно, а жаждата, онази вечна жажда... тя не познава граници, но те кара да познаваш себе си.
Лятна лавина от страсти. Протести. На колела. Искри. Усмивки.
Всичко с бясна скорост си идва на мястото, за да компенсира дългата летаргия на очакването.
Свободата да полетиш без страх и да обичаш живота си отново. Изискват време след многото счупвания.
Но носят след себе си най-сетне случвания.
Дано.
No comments:
Post a Comment