"Дали грешиш, дали вярваш излишно на думи. Кой знае. Но вече летиш в пропастта. И е време да разбереш дали Искам-те-за-мен ще протегне ръка да те издърпа обратно."
Не, няма. Всъщност Искам-те-за-мен е лъжа. Не просто неистина.
Дупка. По пътя към себе си, където няма магистрали и шофирането не е гладко.
След всеки фалш се уча да се усмихвам все по-искрено. Защото е все по-трудно. След всяка грешка е по-лесно да се познаваш по-добре, стига да осъзнаеш какво се е случило.
Аз в лъжи не живея и твърде често очаквам другите да са по-чисти, отколкото могат.
По-добре късно, отколкото по-късно.
Не ми е тъжно този път. Искала съм искрено и съм целувала със затворени очи. Лъжата - право в устата.
Тя няма какво да ми вземе. Защото през нея всичко минава без следа и от ръцете й всичко изтича като пясък.
Лъжата е най-самотното нещо на земята.
Лъжа, прегръщам те.
Преди да ти обърна гръб завинаги.
Лъжа, не чети по устните или в очите ми. Прочети онова с-Бог-ом, което ти праща ръката ми - в крайно неподходящо време - в средата на най-слънчевия ден, когато вместо да я държиш с обич, ти я поемаш по задължение за пред хората, с хладна длан и без поглед дори.
Най-искреното с-Бог-ом, на което съм способна - без думи, лъжа. Както си била най-вълнуващото здравей. Вече толкова отдавна.
No comments:
Post a Comment