26.09

Когато ми е тъжно пуша, когато съм небрежна обичам да пия сухо мартини. Заради маслините.

Мирише ми на хризантеми и знам, че есента е дошла, дните са къси, особено дните, в които съм безчасовникбезтелефонбезинтернет и хич не ми трябват; защо - ти знаеш. 

 Поне най-нахално откраднахме още малко лято.  

Повлияна от любовта на испанците към кромида и пушеното, си готвя вечеря и си спомням с умиление за големите резени лук в сандвича с Potato omlet и за липсващата в твоя Big Pepi bloody sausage, за звука от ядене на слънчоглед зад гърба ми на Camp Nou, за втрещения сервитьор на Placa Reial, когато поръчвам (tinto verano + licor 43)x2 

- Dos? пита той с поглед виелудилисте?!

- Dos! отговарям - искаме да пием.

Както и за това, че по улиците на Барселона мога да говоря всички мръсотии и простотии, за които се сетя, надявайки се, че никой от хилядите българи, живеещи там, в момента няма да е наблизо.

Освен това. Иска ми се да мога да споделя с теб джаза, който  се лее под прозорците ми. Складирам звуци, цветове и аромати в снимки, за да те пусна да влезеш.

Липсва ми това, че не знам какво е да обикаляш като гладен котарак около кухнята, докато импровизирам.

За миг си помислих, че три седмици от живота ми в очакване са не просто кражба, а грабеж по пладне.

Кой знае. Може би благословени са чакащите.

Амин.

20.09

Чета си в статистиката, някой е питал - цитирам - на кого да дам да ми напише магистърската теза? Кавички не слагам, нищо, че цитирам, как да заградя в кавички думите на човек, който иска да си плати за магистърска теза и до колко този човек ще може някога да каже нещо свое.

Мисля за това как Радо Парушев казва, че неграмотни хора през псевдомедии ни разправят как да живеем затова не гледам телевизията, но простотията стига до мен под формата на разговори по обедно време, когато научавам, че една известна плеймейтка (както у нас е модерно да се наричат платените уроспии), казала, че Англия е Столица на Великобритания и още други географски безумия. Научавам още, че колежките ми се вълнуват от 50% намаление на готварски черен шоколад и колко години ще е предучилищната занималня.

А аз мълчаливо отпивам кафето, взела съм си парче медена торта и премлясквам удоволствието от мисълта за утре следобед, когато самолет с лилаво по крилото ще ме отведе на едно по-слънчево място, ще пия ликьор с 43 съставки, ще ям истински крем-карамел и ще видя с очите си не една легенда. Ще се моля ден 3 да не е фатален, както винаги досега, да не презаверявам билети по времето когато човек просто трябва да тъне в сиеста и следураганно спокойствие.

Когато давам съвет на приятелка, винаги е за нещо, за което мога да говоря от опит. За мъж става дума и и казвам как да постъпи. В нейните очи аз съм господ, и психиатър, и мъченица. Кланя се пред търпението ми и се чуди как цяла година съм чакала мъж да си намести мозъка и сърцето без да му забия нож в гърлото. Аз само мисля да не се налага никога повече, че ще забода сребърен кол, не нож, и трофей ще си взема.

Така се случва понякога на жената, трябва да се бори за онова, което и двамата желаят, но мъжът още не го знае.

Мисля да се запиша на някакви курсове, чудя се как да уплътня живота си трайно, защото понякога имам страшното усещане, че нещо пропускам и това става, когато вечерите застудяват, бирата се заменя с червено вино и всички започват да се вайкат къде ще се пуши цяла зима.

Пия кафе в картонена чашка Milano, на ръката ми се трупат гривни с имена на градове, летвата е високо, почти където ми е сърцето, на цели метър и 83 сантиметра.

И чакам да дойде утре.

Serotonin

Чета двата реда и натискам червения хикс вдясно. После чета старите ни дискусии. Толкова весели и въздушни, а бях забравила, че е имало такова време.

Защо винаги успяваме да развалим всичко, да усложним всичко и да съсипем, за да разберем, че нищо не притежаваме. Че истински се имаме, само когато усмивките са повече от миговете форсирано мълчание и моментите, в които се правя, че не съм видяла съобщението ти, за да не отговоря.

Купувам си чипс, шоколад, рокля, книга и телефон, за да си осигуря серотонина, чиято остра недостатъчност е  тежък страничен ефект от продължително липсваща обич.

10.09

Карали сме се по половината земно кълбо,  в хотелски стаи и фоайета, карали сме се вкъщи, в твоята къща, на улицата, на кораб, на плажа, в кола, в автобус, в Бургас, по телефона, в скайп, по пощата май още не сме си пращали гневни писма, или пък по гълъб.

Гоним се, тръгваме си, зачеркваме се, презаверяваме билети, спираме да се обичаме на думи, слушаме песни за раздели, всеки съветва другия да отиде при някой по-добър, всеки път е за последно и всеки път боли като за последно.

А после от някъде се намират още сили.

Любовта боляла. Грозно било да пиша за чувствата си. Излагация.

Глупости.

Аз съм такава и явно не умея да обичам по начин, по който другите преди мен (не) са  го правили.

Тръгваш си. Не те спирам. Не желая заложници. Не се учи как да ме обичаш. Страдалчески и с търпение недей.

Обичай ме такава, никаква.

Както аз тебе обичам.