Thursday

Serotonin

Чета двата реда и натискам червения хикс вдясно. После чета старите ни дискусии. Толкова весели и въздушни, а бях забравила, че е имало такова време.

Защо винаги успяваме да развалим всичко, да усложним всичко и да съсипем, за да разберем, че нищо не притежаваме. Че истински се имаме, само когато усмивките са повече от миговете форсирано мълчание и моментите, в които се правя, че не съм видяла съобщението ти, за да не отговоря.

Купувам си чипс, шоколад, рокля, книга и телефон, за да си осигуря серотонина, чиято остра недостатъчност е  тежък страничен ефект от продължително липсваща обич.


5 comments:

Drago said...

Да, за да започнеш да бликаш, трябва само някой да ти натисне нужното копче.
Ами, ако този някой и той точно това чака?
Какво значение има кой ше направи отново първата крачка?

Sunshine said...

Погледни го отсам - поне си имаш муза :)

Филип Данчев / malkiatprintz said...

Де да ставаше толкова лесно вдигането на серотонина...

Mistery said...

Аз бих си купила и чифт обувки.

Джейн said...

А може би това е единствения възможен начин да живеем и винаги трябва усложняваме и разваляме всичко, за да можем после отново да го съградим. И винаги трябва по един или друг начин да изгубим щастието си или част от него, за да се впуснем в търсене и да открием отново себе си и другия...