10.09

Карали сме се по половината земно кълбо,  в хотелски стаи и фоайета, карали сме се вкъщи, в твоята къща, на улицата, на кораб, на плажа, в кола, в автобус, в Бургас, по телефона, в скайп, по пощата май още не сме си пращали гневни писма, или пък по гълъб.

Гоним се, тръгваме си, зачеркваме се, презаверяваме билети, спираме да се обичаме на думи, слушаме песни за раздели, всеки съветва другия да отиде при някой по-добър, всеки път е за последно и всеки път боли като за последно.

А после от някъде се намират още сили.

Любовта боляла. Грозно било да пиша за чувствата си. Излагация.

Глупости.

Аз съм такава и явно не умея да обичам по начин, по който другите преди мен (не) са  го правили.

Тръгваш си. Не те спирам. Не желая заложници. Не се учи как да ме обичаш. Страдалчески и с търпение недей.

Обичай ме такава, никаква.

Както аз тебе обичам.