Thursday

20.09

Чета си в статистиката, някой е питал - цитирам - на кого да дам да ми напише магистърската теза? Кавички не слагам, нищо, че цитирам, как да заградя в кавички думите на човек, който иска да си плати за магистърска теза и до колко този човек ще може някога да каже нещо свое.

Мисля за това как Радо Парушев казва, че неграмотни хора през псевдомедии ни разправят как да живеем затова не гледам телевизията, но простотията стига до мен под формата на разговори по обедно време, когато научавам, че една известна плеймейтка (както у нас е модерно да се наричат платените уроспии), казала, че Англия е Столица на Великобритания и още други географски безумия. Научавам още, че колежките ми се вълнуват от 50% намаление на готварски черен шоколад и колко години ще е предучилищната занималня.

А аз мълчаливо отпивам кафето, взела съм си парче медена торта и премлясквам удоволствието от мисълта за утре следобед, когато самолет с лилаво по крилото ще ме отведе на едно по-слънчево място, ще пия ликьор с 43 съставки, ще ям истински крем-карамел и ще видя с очите си не една легенда. Ще се моля ден 3 да не е фатален, както винаги досега, да не презаверявам билети по времето когато човек просто трябва да тъне в сиеста и следураганно спокойствие.

Когато давам съвет на приятелка, винаги е за нещо, за което мога да говоря от опит. За мъж става дума и и казвам как да постъпи. В нейните очи аз съм господ, и психиатър, и мъченица. Кланя се пред търпението ми и се чуди как цяла година съм чакала мъж да си намести мозъка и сърцето без да му забия нож в гърлото. Аз само мисля да не се налага никога повече, че ще забода сребърен кол, не нож, и трофей ще си взема.

Така се случва понякога на жената, трябва да се бори за онова, което и двамата желаят, но мъжът още не го знае.

Мисля да се запиша на някакви курсове, чудя се как да уплътня живота си трайно, защото понякога имам страшното усещане, че нещо пропускам и това става, когато вечерите застудяват, бирата се заменя с червено вино и всички започват да се вайкат къде ще се пуши цяла зима.

Пия кафе в картонена чашка Milano, на ръката ми се трупат гривни с имена на градове, летвата е високо, почти където ми е сърцето, на цели метър и 83 сантиметра.
И чакам да дойде утре.


4 comments:

bozho said...

Тадаам.
Как човек да не стане педерас, като чете, какви нежни същества са жените (то вместо колове и ножове, можеше нещо къде-къде по-хард да се измисли...)

Добре че се ожених много преди да прочета това...

:D
Лек път и приятни емоции.

Модерната вещица said...

Аз затова не мразя Facebook. Комуникирам активно с интелигентни хора и щях да забравя от какви работи се вълнува "малкия човек", ако не беше представителната извадка на контактите ми в социалната мрежа.

Geri said...

Размечтах се за далечни дестинации:) Пожелавам ти незабравимо преживяване по скалата от нула надясно или от нула в посока високо:) И ако става въпрос за ликьор 43, то непременно го опитай в комбинация със студено прясно мляко! Страхотно е :)

мариана said...

Пишеш много хубаво. Наскоро те открих. Неща, които и аз мисля, но не мога да изкажа така.
Поздрави!

П.П.Тази Барселона. Така искам да я видя и все нещо ме разминава с нея.