2015

Взимам принтирания билет, раницата е готова - харесва ми да тръгвам само с паспорт, пари и слънчеви очила.

По дяволите общите норми за щастие. 

В последния ден на годината не си правя равносметки, не правя списъци на кого да благодаря. Самопотупвам се по рамото, поглеждам още веднъж boarding pass-a, картата, зарядното за телефона.

И хващам такси към летището. Не бързам да изпратя 2015. Ще кажа "чао" на тази година с един час по-късно - заслужила си го е. Беше прекрасна.

Тя е

наистина има мъже,
които могат да бъдат вманиачени само по една жена
една единствена
без значение от името
възрастта й
каква си косите й;
има такива мъже, 
които могат да мислят денонощно за една жена
една единствена
без значение от мястото
времето
какви са очите й;
има мъже, 
които могат да страдат искрено само за една жена
една единствена
без значение дали е ничия.
една единствена - 
тази, която не е тяхна
тази, с която не са
тази, за която не знаят
в чии ръце заспива,
тази, която не иска да знае за тях;
Тя е.

read me, but first write me

един ден ти ме попита дали ще ти подаря копие от книгата си, 
тази, която пиша всеки ден по малко
моят Ongoing project с постоянен roll out.
казах ти, че за теб ще е оригиналът
всъщност исках да я пишем заедно,
но ти така и не разбра ролята си

 

Аз съм това, което съм - изповед на интроверта

 

Аз съм това, което съм и отказвам да се извинявам за това, че не изпълнявам очакванията на другите. Защото досега никой не е отговорил на моите.

Обвивката ми обещава аериран шоколад, затова привличам много хора. Малко остават след като погледнат отвъд омазаните си с какао пръсти. Оближете се внимателно, защото, ако не сте готови за изненади, по-добре да не се цапате излишно.

Аз съм странна, в мене има лудости, поведението ми ме представя в друга светлина, видът ми заблуждава. Свикнах да ги чувам тези неща. Свикнах и с мисълта, че повечето хора около мен са ми "приятели", когато имат нужда пред някого да поплачат, на някого да споделят, да потърсят подкрепа и съвет (явно съм много добра, ще си сложа вкъщи диванче).

Имам много приятели за чашка, за смях и за хапване, за обсъждане на всичко освен това КАК - по дяволите - се чувствам АЗ. По подразбиране аз съм пич, който излишни сополи за глупости няма. Забелязах, че най-голямата болка, която преживях - си я  преживях сама, въпреки, че разказах на всички за нея. Една почти непозната жена ми каза, че е видяла огромна болка, въпреки, че съм разказала през смях за случилото се.

А моите приятели не видяха нищо. Те видяха един пич, който си вдигна високо главата, избърса си непотеклите сълзи и продължи напред.

Аз съм това, което съм и отказвам да ви уча да ме познавате. Винаги съм била сама за важните неща и не знам защо все още очаквам, че някой ден някой ще види каква съм наистина под черупките. Че някой ще поиска да види без да сочи с  пръст и без да ме вини за скритите пластове.

Че някой ще ми обича лудостите и ще поиска да вземе участие в тях.

Аз съм това, което съм и което малко хора са виждали. И николко са разбирали правилно.

Но отказвам да се извинявам, че не отговарям на очакванията. Не можете да ме преведете на вашия език, спрете да ме пъхате в идиоми. Продължавам наивно да вярвам, че само истинската обич намира път без думи.

Защото думите уморяват. Гледам те и очите ми казват всичко, но ти не умееш да четеш моя език. Чувствам се глухоняма. И си тръгвам.

Тръшвам вратата в 00:12. Ако не четеш очите ми, няма как да прочетеш сърцето ми. Няма как да знаеш, че си вътре, защото думи-доказателства нямам. Ръката ми в твоята на събуждане е много по-важна.

Пускам всеки, който иска да си тръгне. Не се обаждам. Когато обичам не се обаждам. Не мога да ставам жертва на слабостите си, ако някой ще се възползва от тях.

Аз съм такава, ненормална. Не мога да се извинявам за това. Мога само да се надявам, че някой ден ще бъда прочетена правилно.

 

 

 

 

 

 

 

 

"Обещавам ти провал"

- Само хлабавото въже те държи за живота.
- Боли и се люлее.
- Но въпреки това те държи. Но въпреки това те крепи. Кара те те да жадуваш все повече за онова, винаги онова. Само онова, което ти се изплъзва между пръстите , е истинското доказателство, че имаш пръсти. Едва когато си почти при смъртта, оценяваш живота.
- Обичаш ли да се люлееш?
- Имам нужда да се люлея. Изпитвам нужда да усещам хлабавото въже, олюляващите си нозе, олюляващото си тяло. Само онова, което ме изважда от равновесие, ме храни. Оргазмът ме кара да се олюлявам, еуфорията ме кара да се олюлявам.
- И болката.
- Тряба да проумея какво представлявам. Дори и да боли. Само олюляващият се разбира какво представлява. Другите нищо не представляват: просто съществуват. И никога не се олюляват. Изпитвам такава мъка за хората. които никога не са се олюлявали. Какво правят те тук? Само нещата, които са ме накарали да се олюлея, са били незабравими.
- Животът е тъкмо за това - да се изживеят незабравими моменти.
- Никога не забравяй това. Има живот само ако нещо в теб се олюлява. Само онова, което те кара да се олюляваш, те пази да не се самозабравиш.
- Карам те да се олюляваш.
- Непрекъснато.
- А когато престана?
- Ще трябва да потърсим други пътища. Други начини.
- Може би други хора?
- Ако се наложи. Хората служат, за да те държат нащрек, за да те държат под напрежение, да те държат в час. Когато човек, когото обичаш, не те държи в час, той вече не е човек, когото би трябвало да обичаш. Любовта трябва да налага крайна бдителност, трябва да бъдещ като войник на бойното поле, всяка част от тялото ти трябва да е готова да посрещне заблудения куршум. И ако има нещо в което любовта е непобедима, това е количеството заблудени куршуми, които освобождава, Понякога те застигат, а ти така и не разбираш. А междувременно любовта вече я няма, останала е само болката, която се трупа в гърдите ти, болка, която те изяжда отвътре, която те разкъсва, която те поваля. Мислиш си, че е любов, а всъщност е просто рана. Има и рани, които приличат на любов.
- Най-малкото разсейване и любовта приключва.
- Най-малкото разсейване и животът приключва.
- Точно това казах и аз.

И аз се правалих...

"Обещавам ти провал. Обещавам да те обичам до свършека, да те целувам до последната граница, да тичам, когато е достатъчно да се върви, да скачам, когато е достатъчно да се тича, да летя, когато е достатъчно да се скача. Обещавам ти провал. Без колебание. Обещавам да бъда човек, понякога да бъда непоследователен, понякога да казвам по нещо не на място, нещо погрешно, дори съвсем нелепо. Обещавам да разбирам, обещавам да желая, обещавам да вярвам. Обещавам да настоявам, обещавам да се боря, да откривам, да уча и да се уча. Всичко това, за да ти кажа, че ти обещавам провал. И Бог да ти е на помощ, ако не ми обещаеш същото. Ако пак се провалиш, кълна се, че ще те обичам завинаги...

И тя се провали.

Любовта идва, когато се откажеш да бъдеш съвършен."

BCN

Преди малко повече от три години Барселона беше влюбена, красива и луда. Ако не си бяхме играли със съдбата, сега Барселона щеше да тича около нас със звезди в очите.

Сега Барселона ще ми е зимна. И все пак се надявам да пия чаша вино на плажа и да гледам звездите над него. Знам, че с Дара ще изпием поне бутилка на плажа и ако тя прочете това за чашата, ще ме осмее.

Знам и че ще пушим до късно на терасата на онзи апартамент в сърцето на готическия квартал и ще броим котките минаващи отдолу. И нощите ще са къси за всичко, което имаме да си говорим. Ще закусваме на слънце, ще скитаме, ще се смеем много и ще искаме да запазим всеки момент завинаги.

Един ден до завръщането. Чудя се дали ще е така красиво, както го помня или съм идеализирала, както навремето идеализирах теб.

Утре ще знам.

 

 

номади

живеем  по номадски почти
много слънце и ръцете ни сплетени в сила, завладяваща света
нашия свят, различен от сивото и бетона, съвсем далеч от суетата,
където няма значение колко лайка имаш на снимката
дали имаш голям офис или собствен апартамент
дали децата ти ходят в частна градина
дали входната ти врата е по-скъпа от тази на съседите.
живеем на ръба на света, в крайната точка на мечтите
в която вадим хляба с ръцете си,
същите, с които се прегръщаме изцапани
същите, с които те пляскам по дупето, докато твоите са заети
и същите, с които галиш косата ми на заспиване
говорим нескопосан испански, плуваме и нося харпун
нямаме нищо против рошавите прически, неогладените  дрехи
пясъка навсякъде из къщата
сърф в задния двор
две кучета, надъвкани обувки пред прага
скърцащ дървен под и люлеещ се стол, за който се надпреварваме
щастие в най-чиста форма
просто, лесно и истинско.
сърцето на скитника не иска да знае къде
иска да намери с кого
и да отплава към щастието