L

Любовта познава само един страх и това е страхът от смъртната загуба.

Любовта прощава, забравя, ревнува с мярка, ей така за цвят, тя не използва споделените тайни, за да наранява.

Любовта не държи дланите една в друга по навик или по инерция, а заради първична необходимост.

Любовта не пести милите си думи, нито премълчава липсваш ми състоянията, които иска да извика.

Любовта не премерва разстояния, жестове и кой е направил повече в цифри. Но любовта търси и анализира нормата на възвръщаемост, чисто емоционалната.

Защото любовта страда от небалансираните сметки.

На любовта й се къса стилизираното сърце от премълчаните болки, от преглътнатите обиди и неразбирането.

Защото любовта е чиста. И проста. Тя не търси за себе си нищо повече, но и нищо по-малко от любов.

Любов в чистата й, старомодна форма, е вече мръсна дума.

Paix

Тръгвам със свито сърце. С пълна каша в главата. С малка празнина в сърцето и почти никакви въпроси.

С черен лак на ноктите и шарени кецове. С един куфар и нула раници. Без багажа на очакванията.

Не искам повече солени дежа вю-та. Дори не знам вече какво изпитвам.

Ще бъде. Или пък няма.

Равнодушна съм пред двата варианта. И това ме плаши.

И... освобождава.

Cats & Dogs

Преди исках котка, защото това животно е с характер и не обича безусловно. Тежеше ми идеята за кучешка любов. Тя не те кара да бъдеш по-добър.

Е, и своенравната котешка любов не те движи особено. Не че съм си взела котка. Обичаха ме котешки просто.

На моменти, с условия, със сърдито драскане, следвано от неочаквано потъркване на муцуна в ръката ми или още по-неочаквано одраскване до кръв през дланта и твърде рядко - мъркане.

После исках куче. Защото котки имат самотните нещастни хора. Да не кажа жени. А аз не съм такава. Дори разбрах, че когато съм сама май съм най-чисто щастлива.

Та реших, че искам куче. Все ми е пред очите куче плюс щастливо разхождаща го двойка. То е малко като да искам пуканки и кола в киното, щото така го дават на рекламата, а тя ти втълпява фалшиво газирано щастие с привкус на  аспартам и царевица.  

Накоро видях една двойка с куче. Мъжът беше толкова зает да тегли каишката, че нямаше свободна ръка да държи момичето до себе си. А момичетата бягат, ако не държиш ръцете им. Бягат със сърцето си.

И реших, че не искам вече куче. А ръката ти в своята.

Обаче ти ме караш да плача понякога, без дори да изпускаш ръката ми, някак сме странни да крачим хванати, а в моите очи да има потоци, които никой не вижда. Омръзна ми да се давя.

С теб имам котка, куче, мъчения, касапница и маркиз дьо Сад в съседство.

А после реших, че искам да съм себе си просто. Себе си да се чете щастлива.

Казах го.

22.08

A scandal a day keeps the love away. The thought of the day. Actually I've been thinking about that the last two weeks.

People say if you're not happy single, you won't be happy taken. True that.

But what if you're perfectly happy alone and totally down in the dumps being with someone else... And what if you try really  hard to make it work because you want it more than anything?

Well... People should think of letting go when they  can't make their beloved happy. If you can't give me happiness, don't suck the happiness out of me.

Period.

Better off alone.

21.08

Не знам как да не тъжа за това, че дори когато  си наблизо, ръцете ти често са заети с друго, вместо с мен.

Не знам как да не разигравам в главата си филми, и то все мелодрами, когато те няма.

Не знам как да запуша устите на бялата и черната фигурка, които се бият на рамото ми, когато се блъскат бяс и желание за примирие.

Не знам защо изпитвам раздразнение от факта, че всички жени се обръщат неприкрито след теб, дори когато вървиш с моята длан в ръката си.

Нито знам защо боря призраците на хора, които дори не искаш да помниш.

Не знам как успяваш да ме караш понякога да искам да се махна от теб на секундата, а краката ми да не помръдват.

Не знам и  защо си презаверяваш билета за по-ранна дата, а после стоиш мълчаливо до куфара си, докато  автобусът замине зад ъгъла.

Не знам дали всичко това е нормално или е поредната простотия, в която се забърквам все по-дълбоко след всяко "край, чао, това беше".

Не може ли просто някъде да правят диагностика, чрез която да отделят обичането от лудостите и всички щастливо да се кротват?

If

Ако можех веднага да напусна стерилния офис и да заживея в къща на брега, където очите ми да виждат само море сутрин, ръцете ми да са оцапани с бои, по масата да има вечно разпиляни листи, да списвам блога си на пишеща машина и да пия кафе в голяма чаша, така че да има от вълшебната течност за целия ден...

Ако можех сега да те срещна отново за пръв път и да направим нещо по-добро с любовта, ако можехме да избягаме от грешките, от лъжите и излишната суета, да се надбягваме с времето, все да не ни стигат прегръдките и другите да са просто шум на фона на основната музикална тема, озвучаваща нашия нискобюджетен, но красив филмов роман в стил 60те...

Ако можех, само ако можех... щях ли да спра да мечтая за останалото. Което не мога да имам.

Лолита

Опасявам се, че когато обхвана с пръсти брадичката и погледна в очите ти, ще потъна там и няма да мога да ти кажа нищо от това...

[че си  прекрасно същество, че искам да те видя как разпускаш коси по раменте си, как носиш тесни дънки, плисирана пола или дори водолазен костюм, а после как тичаш, обута в балеринки или как закопчаваш кънки...]

и просто ще те целуна.

За хората понякога

Понякога хората просто спират да ти говорят.

Случва се, когато някой не може да ти прости, че не си умрял чинно след като той е положил всички усилия да те налага с лопата над прясно изкопан гроб.

Случва се да не ти говорят приятелите на бившите ти. Солидарност, вероятно.

Случва се и когато приятелите се ревнуват помежду си и фактът, че си отишъл някъде с други хора се равнява на изневяра.

Случва се някой да спре да ти говори, защото не си преспал с него и си наранил егото му на хипер високо сексуално-емоционално ниво.

Или пък защото си преспал с него, но не можеш да дадеш повече и не искаш повече и това е било ясно от самото начало.

Все пак тогава си долно същество, което се е възползвало от емоционалната слабост на другия, нищо, че жената си ти, а този който е искал просто секс, за който е разказал на всички - той.

Случва се да не ти говорят и приятелите на този, с когото не си спал, защото той им е казал, че си задръстена пунта.

Или пък приятелите на този, с когото си преспал също не ти говорят. Защото си мръсник/ца и курва/копеле.

Понякога хората просто спират да ти говорят заради неща, които хич не ги засягат и ти страдаш за кратко от тази несправедливост. Тегаво ти е, подлудява те тази невъзможност да си обясниш, защо по дяволите, хората  са толкова ограничени във възможностите си да възприемат реалността.

Докато си дадеш сметка, че тези хора дори нямат какво да ти кажат.

После всичко си идва на мястото.

Учителят

Странно е, когато не си виждал някого повече от десетилетие, озоваваш се на странно място, после чуваш гласа му зад гърба си и нямаш грам съмнение, че ако се обърнеш, ще срещнеш именно неговия поглед. А после те бодва онази мисъл - и какво, ако той изобщо не ме познае?

И не извикваш името му. Търпеливо изчакваш да те подмине. И той го прави.

После се обръща и виждаш как очите му се разширяват в изненада и в тях за миг преминават толкова емоции, сенки и мисли. Но ти усещаш как всичките са светли.

Правиш крачка към него. Подаваш му ръка, а той те прегръща. И изведнъж си спомняш, по-скоро си даваш сметка, че това е първият човек, в когото си била влюбена. По онзи, детския начин. Човекът, който е държал ръката ти, докато се научиш да изписваш ченгелчето на двойката. Човекът, който пръв е чел нескопосаните ти съчинения и е поставял оценка плюс усмивка под всяко.

Гледа ме с грейнал поглед. Гърбът му отдавна вече не е гордо изправен, височината му се губи в умората на годините, но очите му са все така ясни и сини.

Пита ме дали съм завършила.

Отдавна - отговарям.

Пита какво.

Финанси - казвам. И очаквам похвали.

Това не е за теб. Ти си от друго тесто.

И се усмихва. Пуска ръката ми.

Но имаш  много време. Да започнеш да се изразяваш чрез онова, което лъхаше от теб още, когато беше на 10.

01.08

Красивото момиче винаги има поне дузина мъже, които искат да споделят завивките, смеха, лятото и чисотата в душата му. Още толкова, които искат да направят момичето жена, да се опитат да я направят щастлива, да я имат за себе си, да я показват и да се гордеят с нея пред другите. Още много, които да споделят с нея бутилка вино, филм или пък диня със сирене.

Красивото момиче осъзнава колко е само, когато има нужда просто да се разреве като тригодишно, да изглежда ужасно, да бъде рошаво и запотено, да има дъх на сълзи и да изхълца всичката си болка, а после да подсмърча на нечие рамо, докато чува всичко е наред, всичко е наред.

Тогава никой от тези мъже не е наблизо.

Момичето тази вечер чете думите си, написани за един такъв мъж в една нощ преди толкова много време. Когато той е бил зает да прегръща. Други.