Wednesday

Cats & Dogs


Преди исках котка, защото това животно е с характер и не обича безусловно. Тежеше ми идеята за кучешка любов. Тя не те кара да бъдеш по-добър.

Е, и своенравната котешка любов не те движи особено. Не че съм си взела котка. Обичаха ме котешки просто.
На моменти, с условия, със сърдито драскане, следвано от неочаквано потъркване на муцуна в ръката ми или още по-неочаквано одраскване до кръв през дланта и твърде рядко - мъркане.

После исках куче. Защото котки имат самотните нещастни хора. Да не кажа жени. А аз не съм такава. Дори разбрах, че когато съм сама май съм най-чисто щастлива.
Та реших, че искам куче. Все ми е пред очите куче плюс щастливо разхождаща го двойка. То е малко като да искам пуканки и кола в киното, щото така го дават на рекламата, а тя ти втълпява фалшиво газирано щастие с привкус на  аспартам и царевица.  
Накоро видях една двойка с куче. Мъжът беше толкова зает да тегли каишката, че нямаше свободна ръка да държи момичето до себе си. А момичетата бягат, ако не държиш ръцете им. Бягат със сърцето си.
И реших, че не искам вече куче. А ръката ти в своята.

Обаче ти ме караш да плача понякога, без дори да изпускаш ръката ми, някак сме странни да крачим хванати, а в моите очи да има потоци, които никой не вижда. Омръзна ми да се давя.
С теб имам котка, куче, мъчения, касапница и маркиз дьо Сад в съседство.

А после реших, че искам да съм себе си просто. Себе си да се чете щастлива.

Казах го.


2 comments:

LaJolla said...

Хубаво. Тъжно. Истинско. Празно-пълно. Искащо. Знащо какво.
Уверено!

Kristey said...

Рече и отсече ! :) Be happy :)