Не знам как да не тъжа за това, че дори когато си наблизо, ръцете ти често са заети с друго, вместо с мен.
Не знам как да не разигравам в главата си филми, и то все мелодрами, когато те няма.
Не знам как да запуша устите на бялата и черната фигурка, които се бият на рамото ми, когато се блъскат бяс и желание за примирие.
Не знам защо изпитвам раздразнение от факта, че всички жени се обръщат неприкрито след теб, дори когато вървиш с моята длан в ръката си.
Нито знам защо боря призраците на хора, които дори не искаш да помниш.
Не знам как успяваш да ме караш понякога да искам да се махна от теб на секундата, а краката ми да не помръдват.
Не знам и защо си презаверяваш билета за по-ранна дата, а после стоиш мълчаливо до куфара си, докато автобусът замине зад ъгъла.
Не знам дали всичко това е нормално или е поредната простотия, в която се забърквам все по-дълбоко след всяко "край, чао, това беше".
Не може ли просто някъде да правят диагностика, чрез която да отделят обичането от лудостите и всички щастливо да се кротват?
3 comments:
Не! Категорично! на последния въпрос.
Разделянето им би отнело живеца, пеперудите и много скоро след това щастливо кротналите се, се понасят по плоскостта на рутината и скуката.
Големите неща, дето ги усещаме там, от ляво, ни изваждат на показ всичката любов и лудост. И няма как да бъде друго.
Защо не изгледаш един екшън със сцени от Банско ?
http://rutor.org/torrent/215520/neuderzhimye-2_the-expendables-2-2012-camrip
Post a Comment