If you never do anything, you never become anyone.
Отдавна си го мисля. Заедно с това, че за всяко нещо си има причина и всичко, което ми се случва, се случва с цел. Дори неприятните неща. И особено те. Идват със задачата да те научат, че романтичните филми и любовните песни не са начин на живот, а възпяти мечтани мигове, които отлитат като чайки. Понякога с крясък, понякога с...онези бели неща, които остават след чайките. Знаете.
Замислих се, че онова, което оформя характера и личността далеч не са сбирките с приятели, забавленията и безразсъдните летни нощи. Не търся оправдание за съществуването на всички неприятности, които връхлитат човек от време на време. И както вече отбелязах няколко пъти - като започне да ти се случва Гадното, то не идва обвито в единичен спален чаршаф, а пристига с всичките си бивши и настоящи любовници и разскърцаните им от безразборни изпълнения кревати и се настанява при теб за дългосрочно гостуване.
Гадното...
Разбери - никога не идва само. И никога не си тръгва навереме. Но пък върши чудесна работа. Цапа, маже, но в крайна сметка след него започва голямото пролетно почистване, след което разкриваш колко красиви неща в живота ти са били покрити с пластове прах и забрава.
Само да успееш да го изпратиш, затваряйки входната врата зад гърба му, можеш да се облегнеш на нея, да вдишаш дълбоко и да си дадеш сметка, че всичко това ти е било нужно, за да започнеш Отначало. А всяко начало е хубаво. Всяко начало е надежда. Всяко начало е нов шанс. За усмивка. За красиви мигове. За твоето пораснало Аз да се покаже зад ъгъла и да помаха за сбогом с бялата си длан на лошите моменти.
Да направиш нещо в живота си обикновено означава да тръгнеш след мечта, да потърсиш нови пътища, да пожелаеш нещо хубаво за себе си. Всичко това с риска да загубиш нещо, което вече имаш, да направиш грешна стъпка, да си навлечеш неприятности. Човек не може да знае предварително какво ще се случи. И често се случва, когато най-силно вярваш в светлината насреща, тя да се окаже не просто приближаващ влак, а летящ към теб дерайлирал влак...Иронията е в това, че никога не би повярвал, че това е възможно, ако не ти се наложи да се спасяваш скоростно в канавката. Затова е важно сам и напук да правиш неща-та, които искаш, които чувстваш, че са важни за теб. Може да пропаднеш в дълбока кална яма, но все пак ще знаеш, че си направил сам грешната стъпка, а не си стоял на пътя на тълпата, която повличайки те, те е бутнала там. Изпълзяването от калта ще е трудно, но след това ще се почувстваш невероятно.
Грешките. Те са необходимото зло, без което не можем, без което не учим, без което наистина не знам дали може да се каже, че живеем пълноценно. Не говоря за константните, револвиращи грешки (спрямо другите). Те не са от незнание и от желание за собствен път, а от страх, неискреност с другите, нежелание да се сблъскаш с истината.
Говоря за грешните стъпки по пътя към себе си. Към построяването на твоя мост над бездната на Съществуването, който да те отведе на брега на Живота. Пълнокръвен, пулсиращ, понякога пошъл, друг път чист, озъбен, усмихнат, грозен, деформиран, цветен, хлъзгав, но дишащ...
Грешките, които правиш, търсейки шорткът към щастието. Грешки, които те карат да осъзнаеш, че към истински хубавите неща няма пряк път, няма дори утъпкан път, а само дълга и бегло оформена криволичеща пътека, понякога доста трънлива.
Твоите грешки, които правиш със себе си, които водят за ръка всички негативни последици, които те учат на живот не чрез граматически правила и модели, а чрез болка и осъзнаване на реалността и приноса ти в нея.
Тези грешки понякога водят до сътресения, от които излизаш чисто нов. С преосмислени ценности (а понякога ти дават изобщо такива), с нови истини, с ново знание за това кой си. А за последното най-често се [само]заблуждаваме.
Повечето хора са най-истински в болката. В осъзнаването за погрешен завой. В гнева към себе си. В приемането на грешката си без да търсят за нея причини в разположението на звездите, зодиакалните знаци и чакрите.
Ако днес аз греша, но не го знам...Утре-то със сигурност ще ми натрие носа с истината. И това ще е стъпка за мен. Към мен.
Така приемам грешките. След като е отминал гневът към собствения ми крак, стъпил накриво. Дано не греша.
Ако е така, все някога ще го разбера. Няма безплатен обяд. И безплатни грешки.
До тогава аз вярвам, че за да бъда някой, трябва да направя нещо. Дори да е грешка. И всъщност ще има истински смисъл, ако е грешка...
.bmp)
.bmp)
.bmp)
