Sunday

Дупки и белези


Тръгвайки си, съм оставила в сърцето ти дупка поне 45-ти калибър. Ти го каза. И колко да оставя, нали знаеш, че съм максималист, драмата изисква много кръв.
Тръгвайки си, мислех, че съм изцапана с твоята кръв твърде обилно. Порязах пръста си, за да дам и своя принос в тази кървава баня.
Тръгвайки си,  очевидно не бях разбрала, че съм направила разрез и в моето сърце. Разследващият каза - с назъбено острие, разкъсванията са неравномерни.
Голяма работа. Ще зарасне.
Накоро погледнах пръста си. Няма и следа от онзи грозен прорез до кост. Няма и белег дори. Какъв услужлив епидермис!
Наскоро потърсих и другата рана, търсех блед белег. А я открих все още прясна, кървяща, от къде толкова ярка и топла кръв, шуртяща като планински поток. От къде?
От непресъхващ извор...

4 comments:

Крис Ванев said...

боли, та се къса.
кървавата си метафора ми идва на мен като 45.калибър.

хм, пролет, калинки, бели точки, четка, боя, бяло платно и няма празни точки;

полет, картинки, изсъхнала кръв и кръпки, отбой и завой, някакъв нов емоционален побой, НО СТИГА ВЕЧЕ! : )))

(бира/кафе + парка = хаайде, хаайде, клавиатурата през прозореца)

DreamDragon said...

Само изглежда завой, омерзението е все още вид любов. Безразличието може би помага... но докато дойде, послушай Крис.

... освен ако не те разкъсва желанието да се върнеш назад, но не вярвам...

Você é forte :)

Bia said...

Хехе, прекарах точно такъв ден - в парка, целия! :)
Послушала съм Крис без да знам.
просто натиснах Publish и излязох :))

Н.Никифоров said...

Нали ти показах ключето? Няма друго...