Тръгвайки си, мислех, че съм изцапана с твоята кръв твърде обилно. Порязах пръста си, за да дам и своя принос в тази кървава баня.
Тръгвайки си, очевидно не бях разбрала, че съм направила разрез и в моето сърце. Разследващият каза - с назъбено острие, разкъсванията са неравномерни.
Голяма работа. Ще зарасне.
Накоро погледнах пръста си. Няма и следа от онзи грозен прорез до кост. Няма и белег дори. Какъв услужлив епидермис!
Наскоро потърсих и другата рана, търсех блед белег. А я открих все още прясна, кървяща, от къде толкова ярка и топла кръв, шуртяща като планински поток. От къде?
От непресъхващ извор...
4 comments:
боли, та се къса.
кървавата си метафора ми идва на мен като 45.калибър.
хм, пролет, калинки, бели точки, четка, боя, бяло платно и няма празни точки;
полет, картинки, изсъхнала кръв и кръпки, отбой и завой, някакъв нов емоционален побой, НО СТИГА ВЕЧЕ! : )))
(бира/кафе + парка = хаайде, хаайде, клавиатурата през прозореца)
Само изглежда завой, омерзението е все още вид любов. Безразличието може би помага... но докато дойде, послушай Крис.
... освен ако не те разкъсва желанието да се върнеш назад, но не вярвам...
Você é forte :)
Хехе, прекарах точно такъв ден - в парка, целия! :)
Послушала съм Крис без да знам.
просто натиснах Publish и излязох :))
Нали ти показах ключето? Няма друго...
Post a Comment