Wednesday

Грешките


If you never do anything, you never become anyone.

 Отдавна си го мисля. Заедно с това, че за всяко нещо си има причина и всичко, което ми се случва, се случва с цел. Дори неприятните неща. И особено те. Идват със задачата да те научат, че романтичните филми и любовните песни не са начин на живот, а възпяти мечтани мигове, които отлитат като чайки. Понякога с крясък, понякога с...онези бели неща, които остават след чайките. Знаете.

Замислих се, че онова, което оформя характера и личността далеч не са сбирките с приятели, забавленията и безразсъдните летни нощи. Не търся оправдание за съществуването на всички неприятности, които връхлитат човек от време на време. И както вече отбелязах няколко пъти - като започне да ти се случва Гадното, то не идва обвито в единичен спален чаршаф, а пристига с всичките си бивши и настоящи любовници и разскърцаните им  от безразборни изпълнения кревати и се настанява при теб за дългосрочно гостуване.
Гадното...
Разбери - никога не идва само. И никога не си тръгва навереме. Но пък върши чудесна работа. Цапа, маже, но в крайна сметка след него започва голямото пролетно почистване, след което разкриваш колко красиви неща в живота ти са били покрити с пластове прах и забрава.
Само да успееш да го изпратиш, затваряйки входната врата зад гърба му, можеш да се облегнеш на нея, да вдишаш дълбоко и да си дадеш сметка, че всичко това ти е било нужно, за да започнеш Отначало. А всяко начало е хубаво. Всяко начало е надежда. Всяко начало е нов шанс. За усмивка. За красиви мигове. За твоето пораснало Аз да се покаже зад ъгъла и да помаха  за сбогом с бялата си длан на лошите моменти.


Да направиш нещо  в живота си обикновено означава да тръгнеш след мечта, да потърсиш нови пътища, да пожелаеш нещо хубаво за себе си. Всичко това с риска да загубиш нещо, което вече имаш, да направиш грешна стъпка, да си навлечеш неприятности. Човек не може да знае предварително какво ще се случи. И често се случва, когато най-силно вярваш в светлината насреща,  тя да се окаже не просто приближаващ  влак, а летящ към теб дерайлирал влак...Иронията е в това, че никога не би повярвал, че това е възможно, ако не ти се наложи да се спасяваш скоростно в канавката. Затова е важно сам и напук да правиш неща-та, които искаш, които чувстваш, че са важни за теб. Може да пропаднеш в дълбока кална яма, но все пак ще знаеш, че си направил сам грешната стъпка, а не си стоял на пътя на тълпата, която повличайки те, те е бутнала там. Изпълзяването от калта ще е трудно, но след това ще се почувстваш невероятно.

Грешките. Те са необходимото зло, без което не можем, без което не учим, без което наистина не знам дали може да се каже, че живеем пълноценно. Не говоря за константните, револвиращи грешки (спрямо другите). Те не са от незнание и от желание за собствен път, а от страх, неискреност с другите, нежелание да се сблъскаш с истината.
Говоря за грешните стъпки по пътя към себе си. Към построяването на твоя мост над бездната на Съществуването, който да те отведе на брега на Живота. Пълнокръвен, пулсиращ, понякога пошъл, друг път чист, озъбен, усмихнат, грозен, деформиран, цветен, хлъзгав, но дишащ...

Грешките, които правиш, търсейки шорткът към щастието. Грешки, които те карат да осъзнаеш, че към истински хубавите неща няма пряк път, няма дори утъпкан път, а само дълга и бегло оформена криволичеща пътека, понякога доста трънлива.
Твоите грешки, които правиш със себе си, които  водят за ръка всички негативни последици, които те учат на живот не чрез граматически правила и модели, а чрез болка и осъзнаване на реалността и приноса ти в нея.

Тези грешки понякога водят до сътресения, от които излизаш чисто нов. С преосмислени ценности (а понякога ти дават изобщо такива), с нови истини, с ново знание за това кой си. А за последното най-често се [само]заблуждаваме.

Повечето хора са най-истински в болката. В осъзнаването за погрешен завой. В гнева към себе си. В приемането на грешката си без да търсят за нея причини в разположението на звездите, зодиакалните знаци и чакрите.

Ако днес аз греша, но не го знам...Утре-то със сигурност ще ми натрие носа с истината. И това ще е стъпка за мен. Към мен.
Така приемам грешките. След като е отминал гневът към собствения ми крак, стъпил накриво. Дано не греша.
Ако е така, все някога ще го разбера. Няма безплатен обяд. И безплатни грешки.
До тогава аз вярвам, че за да бъда някой, трябва да направя нещо. Дори да е грешка. И всъщност ще има истински смисъл, ако е грешка...

10 comments:

Nightwish El said...

Нали знаете, че умните се учат от чуждите грешки, а глупаците от своите собствени. Някой дори се учат по два-три пъти за едно и също нещо...
Но няма начин да не грешим. Казваш, че осъзнаването на собствените грешки към самите себе си води до преосмисляне на ценности. При мен е така, и не е така. Ценностната ми система си е същата от дете, не бих казала, че се е променила. Може би само приоритетите ми са се променили.
:)
Весел и усмихнат ден с повече забавни грешки!

أمل said...

Аз явно съм глупава, понеже извличам уроци от собствените си грешки, но някак не вярвам, че можеш да осъзнаеш истински нещо, което се е случило на друг така, както ще е ако ти сам си го изживял. Не казвам, че всичко се учи чрез грешки, а че когато те са факт, поне можем да вземем максималното от тях :))
Хубав ден и на теб!

Beijaflor said...

Е браво!:)

Да се учиш от грешките си е опит, но да се учиш от грешките на другите е мъдрост.
Да, знам трудно е, но въпреки това е вярно.
Разбирам и идеята ти: "че не можеш да осъзнаеш истински нещо, което се е случило на друг така, както ще е ако ти сам си го изживял", но не мога да се съглася изцяло с нея.
Очарователна и галеща самолюбието е, затова именно не ми и допада. МНОГО е изкусително да вярваш в собствената си уникалност и че точно твоята ситуация е като никоя друга, но все пак - да бъдем реални. :)
С други думи, ако Той обича бира с приятели пред Тотото в четвъртък вечер, пошляпвал е предишната си любов и е фанатичен фен на Локо (Мездра), не ти трябва да се пробваш, за да знаеш, че няма да успееш да запалиш у него страстта към Мосю МакКуин и че едва ли ще прекарвате романтични вечери заедно след уроците по салса... колкото и "уникална" да е вашата сутиация, в сравнение с тази при "Бившата".

Пак се увлякох ;)

أمل said...

Хахаха, определено се увлече :)
Тук не става дума за мъже, а за някакви стъпки и решения, които вземаш и от които зависи бъдещето ти.
Имам предвид да правиш избор, да преследваш желанията си...все рисковеи неща, в които е лесно да сгрешиш и в които няма как да знаеш правилния път от опита и грешките на другите.

Beijaflor said...

Кой говори за мъже ;)?
Хубав отговор...

Поздрави и ще ти драсна за питието!

أمل said...

Чудесно :)

Н.Никифоров said...

Себепознанието е изключително вътрешно изживяване и няма как да се случи "върху" чужд опит. Тук не става въпрос да гледаш как се реже хляб и да се научиш, без да се порежеш.
п.п. Bia, много захласващ текст...

DreamDragon said...

"...за всяко нещо си има причина..."
Хм, може да е смешно за някои, но и аз вярвам в това :)

Както и, че в грешките по пътя към себе си е невъзможно да се поучиш от другите. Струва ми се невъзможно да се поучиш и от нечий "светъл пример". Може ситуациите ни да не са уникални (даже банални понякога), но едва ли има две чак толкова емоционално еднакви персони, които да са изминали точно същия път, че и да се срещнат и обменят опит. Пък и дори и да има, преодоляването на грешките е като условен рефлекс :)

أمل said...

Ники, точно това имах предвид :)
П.П. Благодаря :)

Гери, радвам се, че има хора, които споделят възгледите ми. И да, ситуациите и случките са банални, но както вече споменах, всеки си мисли, че е по-умен от другите и няма да допусне да сгреши като тях. Дори, когато се намира в същото положение като някой, за когото знае, че е сгрешил, човек си казва - при мен не е така, при мен е различно, истинско. Грешката се осъзнава, когато си понесеш последствията от нея, нито миг преди това :)

myhappypond said...

Вярвам, че човек може да се учи от грешките на другите, когато използва разума си. Но намеслят ли се чувства, страсти и почнеш ли да взимаш решения със сърцето си, тогава и сто примера да имаш за сходна ситуация, която определено ще се превърне в грешка, пак няма да ти помогнат. Просто трябва да си строшиш главата сам, за да осъзнаеш правилно или неправилно си постъпил. Друг е въпросът кое е правилно и кое не.