Hey, hi. It's me and a granola bar.

“We don’t learn to love each other well in the easy moments. Anyone is good company at a cocktail party. But love is born when we misunderstand one another and make it right, when we cry in the kitchen, when we show up uninvited with magazines and granola bars, in an effort to say, I love you.”

Колкото пъти се опитвахме да се намерим, толкова плюс един - се изгубихме. Като онези, които 4 пъти падат, ама важно било 5 пъти да се изправят. Паднахме, станахме,  но поотделно.
За сметка на това сякаш именно в трудното, в сълзите и неразбраната от другия мъка - се научихме да се  обичаме силно и това се оказа проклятието на дните ни. Поне на моите.

Дано за теб е по-различно.

Писма от ада, а моят ад си още ти

"Сега, когато знам,че ме обичаш нищо друго няма значение. Няма нужда от думи.

Последните 2 седмици бях ад без теб. Животът е ад без теб. Обичаш ли ме, аз никога няма да те оставя, ако ще да хвърляш чинии и ножове по мен.

Ти си моето щастие - явно не ме познаваш напълно. Обичам те, не се променяй. Всичко останало са глупости.

Радвам се, че се разделихме, защото ако не се бяхме разделили, как щях да те поканя на среща (а досега аз никога не съм те канил на среща). "

Два джина по-късно, една изгубена любов и една намерена, която лекува първата... Лежа на плажа и съм безтегловна. Липсваш ми завинаги и имам зрелостта да обичам ВЪПРЕКИ.
Това съм аз. И дано не значи, че съм извървяла пътеката. Защото още искам да се уча да обичам.
Обичам да об...

няма име

Има толкова много места, които ще запомня завинаги с теб. И толкова много, на които те водя със себе си без ти да знаеш.

Липсваш ми просто защото все си представям, че всичко м-о-ж-е-ш-е-д-а-б-ъ-д-е-н-а-р-е-д. 

И тогава никога не бих те пуснала. 

Сега просто ти споделям мислено какво съм постигнала, защото преди ти би се гордял с мен. И сякаш това още ми е важно.

8

Осем лета Ти.

Броя ги без да искам, сърцето бележи чертички по рамката на живота ми все по-високо. И аз ги следвам. Крилете ми са вече силни.

После си припомням колко повече пъти х 8 са раните, които ми остави.

И заспивам, усмирена, в тъмното на чужда зеница.

Но обичана.

Без.

Поздравявам те.

Надявам се някога да я изпиташ. 

Любовта, без която живея.

Това не е клетва, а много специално пожелание. 

Любовта, без която живея, е най-чистото нещо, което може да се изпита в този свят. И е завинаги. Доколкото мога да разтегна със съществуването си завинаги-то. Поне моето. 

Очиства. Осмисля. На никого нищо не отнема.

Езикът е странно нещо. Ще се запита човек как пожелаваш някому нещо, без което живееш? Любовта, без която живея, е всъщност най-осезаемото присъствие въпреки това без.

Тя не липсва. Само ти. 

Понякога

Понякога се чудя дали ти се настани и си направи дом в сърцето ми,
Или аз намерих своя заслон в ръцете ти.
Не знам. Но е прекрасно как когато си с мен, навсякъде съм у дома си.

Тилт

На тази дата преди 8 години.
Чакаш ме пред киното, нося ти огромна мартеница-щъркел. Прегръщаш ме за здравей, смутена съм, парфюмът ти остава задълго по косата ми.
Гледаме ТИЛТ.
Играта наистина свършва, когато сам се предадеш... Да вярваш в онази Любов. Тогава изпадаш от играта, но започваш да живееш, макар и с една вечна болка вляво. Но истинска.

Честита първа среща, начертала толкова много следи в небето.