домът

Домът ми е там, където си ти, макар че мен там реално ме няма. 

Ти си домът на сърцето ми. 

Изпитвам носталгия по десетки места.

Където сме се смяли, преяждали, будували, посрещали изгреви и залези, изпращали въздушни целувки, търсили мидени черупки и намирали неподозирани нови ъгълчета от себе си.

По местата, където се откривах, за да ти докажа себе си.

Носталгия по себе си, когато вярвах, че е достатъчно да обичам силно, за да бъде всичко наред.

Носталгия по теб, когато се предаваше всеки ден по малко да ме допускаш до себе си, но не и да повярваш в мен.

Носталгия по нас, когато за мен бяхме 1, за теб бяхме неопределени, а за всички останали - двама побъркани пътешественици.

Домът ми е някъде там, където си ти. Но в него от призраци не е останало място за мене. 

someday vol. 1

Навън вали, с най-голямото си съсредоточение той обезкостява пиле за супата, а аз следя резултатите от мачовете. 

Сега разбирам какво значи "пилешка супа за душата".

война за мир

да прекратим всичките войни за мир 

и просто да се обичаме

се оказва твърде сложно

но ние не харесваме простите неща, нали

и ще си направим живота ад

от любов към  бомбардировките

 

 

есени ме осеняват

октомври е
дните стават по-къси, постовете по-дълги
чета жадно, работя до късно
храната ми се услажда, виното е червено 
станала съм по силна
липсата ти също
просто годината е друга.

fluidr.com

когато ме целуваш
държиш лицето ми в дланите си
потъвам и излитам едновременно

после се събуждам
и знам, че ти не можеш да (ме) обичаш
по този начин

Change

    ' Life
           remains
                      the
                           same
                                  until
                                        the
                                            pain
                                                  of
                                                     remaining
                                                            the
                                                                same
                                                                      becomes
                                                                            greater
                                                                                  than
                                                                                        the
                                                                                            pain
                                                                                                 of
                                                                                                     change '

Ловецът на хвърчила

Проблемът, разбира се, бе, че баба виждаше света само в черно и бяло. И сам трябваше да реши кое е черно и кое бяло. Не можеш да обичаш човек, който живее така, без в същото време да не се боиш от него. Може би дори мъничко да го мразиш.

Тя каза: „Толкова се страхувам.“

— „Защо?“, попитах аз, а тя отговори: „Защото съм толкова безгранично щастлива, доктор Расул. Плаши ме това щастие.“ Пак я попитах защо и тя рече: „Позволяват ти да бъдеш толкова щастлив само ако се канят да ти отнемат нещо“.

...така изниква прошката — не с фанфарите на покаянието, а просто с това, че болката си събира багажа и се изнизва тихомълком в нощта.

I wondered if that was how forgiveness budded; not with the fanfare of epiphany, but with pain gathering its things, packing up, and slipping away unannounced in the middle of the night.

                                                                                                Khaled Hosseini, The Kite Runner