домът

Домът ми е там, където си ти, макар че мен там реално ме няма. 

Ти си домът на сърцето ми. 

Изпитвам носталгия по десетки места.

Където сме се смяли, преяждали, будували, посрещали изгреви и залези, изпращали въздушни целувки, търсили мидени черупки и намирали неподозирани нови ъгълчета от себе си.

По местата, където се откривах, за да ти докажа себе си.

Носталгия по себе си, когато вярвах, че е достатъчно да обичам силно, за да бъде всичко наред.

Носталгия по теб, когато се предаваше всеки ден по малко да ме допускаш до себе си, но не и да повярваш в мен.

Носталгия по нас, когато за мен бяхме 1, за теб бяхме неопределени, а за всички останали - двама побъркани пътешественици.

Домът ми е някъде там, където си ти. Но в него от призраци не е останало място за мене.