In Brief: August 2016

Sunday

4 44 pm

Направих to-do-with-you списък. Където и да отида, виждам какво биха видяли очите ти, сякаш вече нямам свои.

Искам да ти покажа онова ново място, да те заведа на едно новооткрито, което знам, че ще те изуми и влюби.

Също така искам да мога да ти покажа себе си. Такава, каквато не пожела да ме познаваш.

Но си твърде далеч за първото и твърде сляп за второто, а аз вече не искам да се губя в опитите си да бъда достойна за представите ти.

Tuesday

Не те наранява факта, че съм била чужда в лутанията си.
Дразни те това, че сам прецака началото и повече никога не можа да ме направиш своя.
Когато съм тук за теб, правиш всичко, за да ме прогониш и после ме виниш, че съм си тръгнала.

Това, което пропускаш е, че играта не се състои във вземането на надмощие. Аз съм ти го дала заедно със себе си.
Играта е да можеш да го задържиш.

Вместо това си слаб.
Тилтваш.

Всичко истинско започва, когато сам се предадеш и си позволиш да изгубиш играта на его, за да стигнеш следващото ниво.
Аз там ще те чакам.

Monday

семеен портрет

"очите ти -
пристанища за тъгата
акустирам в тях
като на бряг
вече се давя
единствено
в ръцете ти
все още
както преди
и днес
през цялото
време -
очите ти
означават
че ме има"

от тук

Една случайна снимка улови тъга в зениците ти. Аз и тъгата, заключени от блендата в шареното на очите ти. Какъв семеен портрет.

Аз ли те уморих или по-скоро липсата ми? Отговори, когато вече не ме мразиш заради това, че ме е имало и може би ще ме има извън портрета.