семеен портрет

"очите ти -
пристанища за тъгата
акустирам в тях
като на бряг
вече се давя
единствено
в ръцете ти
все още
както преди
и днес
през цялото
време -
очите ти
означават
че ме има"

от тук

Една случайна снимка улови тъга в зениците ти. Аз и  тъгата, заключени от блендата в шареното на очите ти. Какъв семеен портрет.

Аз ли те уморих или по-скоро липсата ми? Отговори, когато вече не ме мразиш заради това, че ме е имало и може би ще ме има извън портрета.