тилт

Не те  наранява факта, че съм била чужда в лутанията си.
Дразни те това, че сам прецака началото и повече никога не можа да ме направиш своя.
Когато съм тук за теб, правиш всичко, за да ме прогониш и после  ме виниш, че съм си тръгнала.

Това, което пропускаш е, че играта не се състои във вземането на надмощие. Аз съм ти го дала заедно със себе си. 
Играта е да можеш да го задържиш. 

Вместо това си слаб.
Тилтваш.

Всичко истинско започва, когато сам се предадеш и си позволиш да изгубиш играта на его, за да стигнеш следващото ниво. 
Аз там ще те чакам.