Или ще прекарам Нова година на крайно необичайно място, или Новата година се отлага за неопределена дата в бъдещето. Още си чакам Коледното чудо.

Време е, каза батко, да вдигнеш тези красиви очи вече.

Сигурно е време и да издухам носа и да ги отворя тия очи, красиви или не, да се огледам и да осъзная, че никой не притежава времето: за тебе е рано, за мене е късно, времето е вътре в нас и ни съсипва ежечасно. Поне мен. Вашето си го пилейте, както намерите за добре. Пилеете себе си.

Времето е загубено, но времето извлича жизнените ми сокове и ме разплаква, после ме прави апатична и накрая ми налива някакви (не знам от къде намерени) сили  да го обяздя и управлявам. 

Както Женя хубаво ме подсети, има една притча за човека, който предлагал безценна стара монета на битака и никой не искал да му даде  и петаче за нея, просто защото никой не можел да оцени стойността й. 

Прибирам си скапаното сърце в джоба и напускам битака.

Time to quit the shit I don't need.

16 12

намери ли ме някога
или просто се пресякоха за малко
два вектора
и това беше
чиста случайност;
чети ме и ме препрочитай
разнищвай редовете: в тях
е това, което бях и което
ме е направило по-добра -
сега мога да съм много повече
ако само можеше
да го отключиш.
и понесеш.

11.12.13

Даваме си
- време, което не притежаваме
- обещания, които не спазваме
- Любов, която не познаваме...

03 12

Защо не можем просто да вървим рамо до рамо по заскрежените улици, просто да се държим за ръце, просто да се смеем без причина и хората около нас да получават диабет при вида ни на малки глупачета в любовен период. Защо  рядко се чувстваме у дома си един с друг и защо егоизмът расте  с годините, а разбирането на другия клони към нулата, или по-скоро желанието за разбиране е изчезнало.

Защо не може да е просто. Защо не се събуждаме с усмивка,  с "добро утро" или  с "радвам се, че те има". От кога светът стана толкова студен и толкова кофти, че всички се дебнем, но спасението не се вижда никъде? От кога да обичаш стана предмет на пазарлъци и сделки, от кога да искаш някого значи да очакваш от него жертвоготовност, каквато у теб няма? От кога да искаш обич означава егоизъм и неуважение към желанията на другия и от кога хората са станали толкова прогресивно развиващи се, че не им остава време за непланирани прегръдки?

Ако искаш да си щастлив, просто бъди е вече валидно само при редица математически условия. От кога - не знам, но някак неусетно светът се е променил като в утрото след първия сняг, само че не толкова позитивно чисто и бяло, а само замръзнало и хлъзгаво.

Не е честно.