Защо не можем просто да вървим рамо до рамо по заскрежените улици, просто да се държим за ръце, просто да се смеем без причина и хората около нас да получават диабет при вида ни на малки глупачета в любовен период. Защо рядко се чувстваме у дома си един с друг и защо егоизмът расте с годините, а разбирането на другия клони към нулата, или по-скоро желанието за разбиране е изчезнало.
Защо не може да е просто. Защо не се събуждаме с усмивка, с "добро утро" или с "радвам се, че те има". От кога светът стана толкова студен и толкова кофти, че всички се дебнем, но спасението не се вижда никъде? От кога да обичаш стана предмет на пазарлъци и сделки, от кога да искаш някого значи да очакваш от него жертвоготовност, каквато у теб няма? От кога да искаш обич означава егоизъм и неуважение към желанията на другия и от кога хората са станали толкова прогресивно развиващи се, че не им остава време за непланирани прегръдки?
Ако искаш да си щастлив, просто бъди е вече валидно само при редица математически условия. От кога - не знам, но някак неусетно светът се е променил като в утрото след първия сняг, само че не толкова позитивно чисто и бяло, а само замръзнало и хлъзгаво.
Не е честно.
No comments:
Post a Comment