Handle this if you can

 

Кецовете са ми по-скъпи на душата от Маноло Бланик, няма да съм онази, която трепка с изкуствени мигли или премята букли, нито пък ме печелят лъскави неща - не съм сврака. Не че не  харесвам някои, просто са ми твърде малко ценни. 

Да кажем, че съм прекалено алтернативна. Обичам да съм рошава, да нося  рокля с кецове - о, ужас! -  и да седя в тревата, пушейки цигара, без да се интересувам как изглеждам отстрани или дали е достатъчно женствено. 

Да речем също така, че искам пясък в косите вместо благи приказки в ухото, и че ако чакаш Принцеса тип Намусена устничка, не съм аз и връщам пратката на получателя, имате грешка в адреса.

Аз съм си аз и няма да бъда друга. Защото не искам да изгубя онова, заради което се обичам и заради което правилните хора биха ме обичали също...

18 05

Наздраве за мъжете, за които повече няма да напиша дори един ред.

02 05

 

Понякога чак на раздяла разбираш  с кого си бил. Онова чувство, че непознат човек те е докосвал, прегръщал и имал, което те кара да се чувстваш изгубен и сам, убива.

 

Липсата на уважение към другия е първо липса на уважение към себе си и после всичко останало.

 

Не можеш да съжаляваш за загубата, когато всъщност разбираш, че нищо не губиш, защото нищо не си имал. 

 

Самозаблудите, търсенето на оправдания пред себе си и обвиненията към другия са белег за много сериозна незрялост, която не се компенсира с шумно афиширане и егоцентрични прояви.

 

Това е. Чиста съм. И съм си тръгнала, за да не се върна.

 Защото се уморих да си тръгвам, за да остана там, където никога не съм имала място.

В сърцето на един непознат.