Thursday

Handle this if you can




Кецовете са ми по-скъпи на душата от Маноло Бланик, няма да съм онази, която трепка с изкуствени мигли или премята букли, нито пък ме печелят лъскави неща - не съм сврака. Не че не  харесвам някои, просто са ми твърде малко ценни. 
Да кажем, че съм прекалено алтернативна. Обичам да съм рошава, да нося  рокля с кецове - о, ужас! -  и да седя в тревата, пушейки цигара, без да се интересувам как изглеждам отстрани или дали е достатъчно женствено. 
Да речем също така, че искам пясък в косите вместо благи приказки в ухото, и че ако чакаш Принцеса тип Намусена устничка, не съм аз и връщам пратката на получателя, имате грешка в адреса.
Аз съм си аз и няма да бъда друга. Защото не искам да изгубя онова, заради което се обичам и заради което правилните хора биха ме обичали също...

2 comments:

`Ем said...

So true! Ако някой не те приема, каквато си и не намира всичките ти качества (колкото и странни) за очарователни, значи не те заслужава! И винаги ги има онези сбърканите, които ни приличат по нещо и си струват чакането, защото са благодарни, че са намерили точно теб сред всичките останали странници. ^^
btw, you're awesome anyway.

copingkoala said...

Супер нагласа! Има много хора, които точно това търсят и самите те също това предлагат, но като че ли стават все по-малко... Рокля с кецове е много готино!