14.04

синьото на небето е някак разплакано 
въпреки слънцето
и пухеното на облаците
прасковите са цъфнали в розово
и миришат на влюбено

градът е празен, пролетен и притихнал
под жълтъка на залеза -
 странна комбинация

лъвовете стоят отегчени
на моста 
посрещат, изпращат

аутопсия на тъгата:
твърде много хора, с които да споделиш
и никого, с когото да съпреживееш

говоря неразбираем език
и другите са слепи за света ми
нищо ново
под хилядолетното слънце

13.04

късаш ме на парчета
после 
ме събираш
искаш ме пак цяла 
и 
страдаш
че те обичам отчасти

02.04

"Ходи ли да обядваш вече? Аз се обаждам да видя как си, просто така..."
 

Без да искам подслушвам разговора в коридора.
Не, Борко, не си се обадил просто така. А защото наистина ти пука за нея. А това направо си влиза в графата с рядко срещани мъжки... качества. Мисля да направя нещо като Червена книга за милите жестове във връзката.






 

01.04

Life is like a penis; 

no matter how long it is if it makes you feel satisfied, you're one lucky bastard.