синьото на небето е някак разплакано
въпреки слънцето
и пухеното на облаците
прасковите са цъфнали в розово
и миришат на влюбено
градът е празен, пролетен и притихнал
под жълтъка на залеза -
странна комбинация
лъвовете стоят отегчени
на моста
посрещат, изпращат
аутопсия на тъгата:
твърде много хора, с които да споделиш
и никого, с когото да съпреживееш
говоря неразбираем език
и другите са слепи за света ми
нищо ново
под хилядолетното слънце
No comments:
Post a Comment