Tuesday

02.04




"Ходи ли да обядваш вече? Аз се обаждам да видя как си, просто така..."
 
Без да искам подслушвам разговора в коридора.
Не, Борко, не си се обадил просто така. А защото наистина ти пука за нея. А това направо си влиза в графата с рядко срещани мъжки... качества. Мисля да направя нещо като Червена книга за милите жестове във връзката.






 

9 comments:

Jino Silver_flamE said...

Имаш ли нужда от съавтори?

`Ем said...

Подкрепям идеята с две ръце!
Хех, сладките мили разговори, започващи с "Обадих се просто така"... <3

Dimitar Nazarov said...

Страшно ми допада стила ти на писане. Но това да ти пука не е рядка черта, рядка черта е да не те е страх. А мъжете ги е страх ама много, особено от женското мнение и най-вече изреченията започващи с "Не". Страхът не ти дава криле, той ги реже, заключва те под земята и те кара да правиш глупости, да изглеждаш като егоистичен задник например.

Божан Божков said...

>"Не, Борко, не си се обадил просто така. А защото наистина ти пука за нея. "

А тя междувременно си мисли за Морко, който демонстрира непукизъм, щото Борко й е досаден с неговата загриженост ;)

Nadinka said...

И понеже ни е страх да сме Борко, щото да не останем излъгани, дай да сме Морко, който се държи като гъз... :)

Димитър, много точен коментар, hi 5!

Филип Данчев said...

Наскоро една позната ми развиваше теорията, че човек - независимо мъж или жена - трябва да го дава малко като Морко, защото, видиш ли, иначе човек се поднасял на тепсия и отсреща губели интереса. Не мога да разбера за какво ни е сами да си усложняваме живота и после да се обвиняваме един-другиго...
А милите жестове в една връзка могат да са толкова много! Само трябва малко въображение и желание. Позволявам си да пейстна линка към един мой разказ, Надя. Този разказ беше написан като подарък за една приятелка, която живее в друг град. Номерът е, че направих всичко, което съм описал в него и то така, че да се случи след като го прочете.

http://malkiatprintz.blogspot.com/2012/03/blog-post.html

Така че изобщо не е сложно. А за страха... ако ще ни е страх, по-добре да ходим в манастир.

Dimitar Nazarov said...

Лично аз смятам, че животът ни се води (разбива) от страх и криво разбрани псевдосоциални норми. Не казвай какво чувстваш - ще покажеш слабост, не казвай какво мислиш - няма да те разберат. В един момент живеем в егоистична утопия, в която никой не казва какво мисли и никой не чувства, каквото чувства. Това тотално обезсмисля цялата ни човешка еволюция.
Не мисля, че Надинка имаше предвид жестовете във връзката, по-скоро след това. Когато атомната бомба вече е гръмнала и жалките душици се борят с радиацията и желанието да вдигнеш телефона и просто да кажеш на някой, че ти пука за него, а не, че "просто искаш да го чуеш". Не, ти искаш да целунеш спящата красавица, за да събудиш себе си...

Nadinka said...

По-добре не би могло да бъде казано...

Lili said...

Няма да ме пращаш на инквизиция,че имам мил мъж до себе си,м?