21.06.2012

 

Някак знам, че ще ме видиш за последно на някое летище. Имам много да пътувам. Сбогом с потупване по задника и въздушна целувка.

Историите, в които има:

•  чифт дънки със скъсано по коленете и чифт дънки със зелено на задника
• дузина разхвърчани по ъглите на стаята копчета, все от различни блузи
• извисяващ се фалцет и после звуци, заради които да се изчервяваш като срещаш съседите
•  счупвания из цялата къща, вещи, които уж ще замените, но продължава да е хубаво да  си спомняте как точно сте счупили
•  десетина не ме търси повече, които свършват на другия ден
•  мразя те с гарнитура от задушаващи прегръдки
• не повече от петдесетина дни годишно прекарани заедно, но рядко на едно и също място
• гледай си работата от гордост и инатливо нежелание да признаеш емоционалната си зависимост
• дълго бягане от дефиниции и търсене на убежище в ненаричането с имена
• почти убеденост, че ти се случва нещо изключително 
• още по-голяма убеденост, че не е двупосочно, заради което във всеки момент си готов да си тръгнеш
• усещане за някаква предначертаност, в която оставяш трайна следа единствено с липсата си...

не завършват с горчиво, семейни албуми и двойка бастуни...