Някак знам, че ще ме видиш за последно на някое летище. Имам много да пътувам. Сбогом с потупване по задника и въздушна целувка.
Историите, в които има:
- чифт дънки със скъсано по коленете и чифт дънки със зелено на задника
- дузина разхвърчани по ъглите на стаята копчета, все от различни блузи
- извисяващ се фалцет и после звуци, заради които да се изчервяваш като срещаш съседите
- счупвания из цялата къща, вещи, които уж ще замените, но продължава да е хубаво да си спомняте как точно сте счупили
- десетина не ме търси повече, които свършват на другия ден
- мразя те с гарнитура от задушаващи прегръдки
- не повече от петдесетина дни годишно прекарани заедно, но рядко на едно и също място
- гледай си работата от гордост и инатливо нежелание да признаеш емоционалната си зависимост
- дълго бягане от дефиниции и търсене на убежище в ненаричането с имена
- почти убеденост, че ти се случва нещо изключително
- още по-голяма убеденост, че не е двупосочно, заради което във всеки момент си готов да си тръгнеш
- усещане за някаква предначертаност, в която оставяш трайна следа единствено с липсата си...
не завършват с горчиво, семейни албуми и двойка бастуни...
2 comments:
Имам един любим стих - "Голямата любов деца не ражда"... вярно е не само в буквалния смисъл.
Двойка бастуни ?
Маркес ги отхвърля .
Спомен за моите печални курви
http://my-hit.ru/film/19352
Post a Comment