Thursday

21.06.2012



Някак знам, че ще ме видиш за последно на някое летище. Имам много да пътувам. Сбогом с потупване по задника и въздушна целувка.

Историите, в които има:
  •  чифт дънки със скъсани по коленете и чифт дънки със зелено на задника
  • дузина разхвърчани по ъглите на стаята копчета, все от различни блузи
  • извисяващ се фалцет и после звуци, заради които да се изчервяваш като срещаш съседите
  •  счупвания из цялата къща, вещи, които уж ще замените, но продължава да е хубаво да  си спомняте как точно сте счупили
  •  десетина не ме търси повече, които свършват на другия ден
  •  мразя те с гарнитура от задушаващи прегръдки
  • не повече от петдесетина дни годишно прекарани заедно, но рядко на едно и също място
  • гледай си работата от гордост и инатливо нежелание да признаеш емоционалната си зависимост
  • дълго бягане от дефиниции и търсене на убежище в ненаричането с имена
  • почти убеденост, че ти се случва нещо изключително 
  • още по-голяма убеденост, че не е двупосочно, заради което във всеки момент си готов да си тръгнеш
  • усещане за някаква предначертаност, в която оставяш трайна следа с липсата си...


не завършват с горчиво, семейни албуми и двойка бастуни...





2 comments:

sky_mender said...

Имам един любим стих - "Голямата любов деца не ражда"... вярно е не само в буквалния смисъл.

Valkocompany said...

Двойка бастуни ?
Маркес ги отхвърля .
Спомен за моите печални курви
http://my-hit.ru/film/19352