Отново Вехтошарка

Когато в неделен следобед сядам на чаша голямо капучино с шоколадов мъфин и чуя Нора, няма как да не се усмихна и да не се сетя за един много любом човек, който ме заразява постоянно с радостен гъдел от факта, че дишам.

Точно след като му бях написала горното, макар и с по-простички думи, се сетих как на един син морски бряг, на един бял летен бар се случи същото.

Летен бриз и Нора. Зимен следобед и Нора. И общото между двете неща не е deja vu-то, а споделената хубава емоция между приятели. И формички за мъфини.

За момент се замислих как всяко дребно нещо в живота ми е свързано с другите. С хората, които са ми ценни. И е някак жизнено важно от време на време да ми изскачат пред очите тези малки неща, за да не забравя да се усмихвам.

Жълъдче. Билети от кино. Панделка от подаръчна опаковка. Касова бележка. Снимка от дъждовен концерт. Гривничка от фестивал. Лепенка от международна пратка. Камъче от незабравим плаж. Белег от одраскано под коляното. Лилави кецове и тук-там малко поскърцващ в тях пясък.

Червена чаша със снежинки. Ангелче от Виена. Картичка от Сан Франциско. Картичка + мидички от Маями. Картичка с послание "За най-успешната". Истинско писмо, разкривен момчешки почерк. Една от онези "машинки" за сапунени мехури. Малка значка с бяло конче. Голяма значка "Търся любовта". Книга. Разделител за нея. DVD с филм, който още не съм гледала. Една бяла тениска за спане. Орхидея.  MMS със снимка и няколко думи. Петно от вино на тавана. Едни ключове, които вече не отключват нищо. Папка в архива на пощата, в която никога вече няма да влезе мейл от този човек...

Животът е пълен с дребни  неща, които с времето придобиват статус на сърдечни антики и загубата им ти струва все по-скъпо. А намирането на нови не ги изтиква и на милиметър по назад от първия ред на емоционалната ти лавица...

______________

Просто Вехтошарка