Monday

Вехтошарка


Днес се загледах в старите си удобни сандали. Под „стари и удобни” разбирай тези, които са били с мен в много приключения, различни преживявания и пътешествия, стъпвали са по паркети, теракоти, килими, поляни, в пясък, кал и прахоляк. Имаме с тях романтична, дълга връзка, беше любов от пръв поглед на една витрина.

Сега изглеждат зле. Някак за пръв път го видях истински днес. А всеки път ги нахлузвам с невероятно удоволствие вече няколко години наред. Сигурно съм го правила стотици пъти. Поне триста осемдесет и седем. И дори не съм забелязала как са се скапали. Неусетно, тихомълком. Като всичко останало наоколо, във и извън.

И се замислих колко тъжен е фактът, че понякога толкова силно обичаме нещо, че дори когато вече е овехтяло, не се отказваме от него. Колко странно неприятно е усещането да си свикнал с нещо, а да осъзнаеш, че трябва да се разделиш с него. Колко трудно е понякога това решение, но колко необходимо, ако искаш вълнението от новото. И как странно този цикъл се завърта от сандалите и стига до доста по-важни неща в живота на човека. Стига до хората в живота…на хората.

Трябва ли да ги захвърля само защото вече не са лъскави? Сандалите. А толкова време съм ги тъпкала.

Интересно. Първата ми мисъл след откритието беше за един симпатичен обущар на Сан Стефано…Или съм непоправима вехтошарка, или се привързвам -твърде- дори към дребните на вид неща.

:-)

10 comments:

Plamena Markova said...

"Да" на старите, леко посмачкани, тук-там поскъсани обувки, пълни със спомени ;)

Daniela Dineva said...

Интересни мисли и страсти, но смятам, че човек не трябва да се отказва от любимите си неща, независимо колко опърпани са те. Нали и ние самите ще остареем...

copingkoala said...

Трябва ли да ги захвърля само защото вече не са лъскави? - Не!

За мен е трудно дори когато "сандалите" са се скъсали и вече са загубили функцията си на сандали, с лека ръка да изхвърля спомените, които носят.

Kоvalski said...

Май най-сигурното нещо в живота е промяната, но и тя май си има цена. :-)

DreamDragon said...

"И се замислих колко тъжен е фактът, че понякога толкова силно обичаме нещо, че дори когато вече е овехтяло, не се отказваме от него."

хмм, обектът на обичта ни ли е "овехтял"? ... или усещаме обичта си "овехтяла"? Първото ми се вижда някак странно. А ако е второто (както и с овехтелите сандали), обикновено, колкото и да ми е мъчно, се старая да приключа. От раз! Вярвам в промяната за добро. :)

todor georgiev said...

Изхвърли ги, те ще помнят всичко .. И аз се привързвам, пълен "вехтошар" съм

limitednickname said...

Обожавам да играя баскетбол с всички мои стари готини маратонки и кецове, когато някои се скъсат безнадеждно, оставям един-два най-любими чифта за копаене в градината, а които наистина се налага - снимам ги с телефона за спомен и в кофата :))))

malkiatprintz said...

За някого може и да е вехтошарство или вещомания, но защо ли в консуматорското ни всекидневие всичко и всички станаха за еднократна употреба...

LaMartinia said...

Нещото, което ненавиждам е обувка/дреха с вид на току-що придобита/купена. Без чупки, прах, протривания, скука!
Продължавай да си ги носиш, вещите с история са в пъти по-ценни от новите!
Поздрави!

Nadinka said...

Още ги пазя :))))))))))