Tuesday

Отново Вехтошарка


Когато в неделен следобед сядам на чаша голямо капучино с шоколадов мъфин и чуя Нора, няма как да не се усмихна и да не се сетя за един много любом човек, който ме заразява постоянно с радостен гъдел от факта, че дишам.
Точно след като му бях написала горното, макар и с по-простички думи, се сетих как на един син морски бряг, на един бял летен бар се случи същото.
Летен бриз и Нора. Зимен следобед и Нора. И общото между двете неща не е deja vu-то, а споделената хубава емоция между приятели. И формички за мъфини.
За момент се замислих как всяко дребно нещо в живота ми е свързано с другите. С хората, които са ми ценни. И е някак жизнено важно от време на време да ми изскачат пред очите тези малки неща, за да не забравя да се усмихвам.

Жълъдче. Билети от кино. Панделка от подаръчна опаковка. Касова бележка. Снимка от дъждовен концерт. Гривничка от фестивал. Лепенка от международна пратка. Камъче от незабравим плаж. Белег от одраскано под коляното. Лилави кецове и тук-там малко поскърцващ в тях пясък.

Червена чаша със снежинки. Ангелче от Виена. Картичка от Сан Франциско. Картичка + мидички от Маями. Картичка с послание "За най-успешната". Истинско писмо, разкривен момчешки почерк. Една от онези "машинки" за сапунени мехури. Малка значка с бяло конче. Голяма значка "Търся любовта". Книга. Разделител за нея. DVD с филм, който още не съм гледала. Една бяла тениска за спане. Орхидея.  MMS със снимка и няколко думи. Петно от вино на тавана. Едни ключове, които вече не отключват нищо. Папка в архива на пощата, в която никога вече няма да влезе мейл от този човек...


Животът е пълен с дребни  неща, които с времето придобиват статус на сърдечни антики и загубата им ти струва все по-скъпо. А намирането на нови не ги изтиква и на милиметър по назад от първия ред на емоционалната ти лавица...


______________

6 comments:

Рени Чакърова said...

Няколко изсушени, прашни рози във ваза, кутия-сърце от бонбони Линд и меденка с картинка на две мечета, чийто срок на годност е минал да не казвам кога... Мда, много ме бива в тези неща. И на дали ще ги изхвърля скоро. И навика, и нещата. :]

Nadinka said...

Просто промени навика - запазвай неща, които извикват усмивки, а не тъга. И ако тестът времето не промени нещата, и всеки път ти навяват тъга, определено почисти.. :)

Petya said...

Вещите, заедно с болката, напомнят, че е било истинско... Ако можеше с тяхното изхвърляне да се оттървем и от свързаните с тях спомени би било чудесно. :)

Рени Чакърова said...

Ами всъщност не ми навяват тъга... Може би затова стоят още. Свързани са с хубави моменти, а човек тях си ги пази. Все едно се страхува да не ги забрави... ;)

Baby said...

Хех, ще напиша отговор на това. ;-)

Baby said...

:-* :-* :-*