Заспивай, на сутринта днес вече ще е минало.
Заспивай. На дневна светлина няма да си така самичка.
Заспивай. На сутринта тези сълзи ще са изпръхнали върху бузите.
Заспивай без да питаш защо, сега няма да го чуеш, а утре вече ще е късно.
Заспивай без да мислиш за утре, то просто ще дойде, за да заличи всичко, което днес ще остави в душата ти.
Заспивай и не чакай никого, защото докато чакаш той никога няма да дойде.
Заспивай. Преди това плачи силно. Може да викаш. Тези стени са здрави, можеш да удряш. После заспивай, умората на сутринта ще личи може би по страните ти.
Заспивай. Не мисли за несъбуждане, защото утре ще видиш с нови очи света и ще изпиташ жаждата да бъдеш част от него.
Заспиввай сега, тези клепки утре ще посрещнат новия ден, в който няма да има повече мрак.
Заспивай сега.
Вечерта е толкова безмилостна.
А утрото обещава толкова много...
Заради което утре след залез да плачеш.
5 comments:
Заспивай, всяка нощ влачи черна перелина от безнадеждност...
Заспивай, всяко утро отразява нова надежда в очите...
Поздрави, Наде, чудесен текст!
пелерина, исках да кажа!
Понякога не можем да заспим.. точно когато най-много би ни помогнало.
И като заспя, като кошмар идва това, от което съм искала да избягам
Чувствала съм се така, но понякога и сънят не оправя нещата...
Post a Comment