Monday

(ir)Resp(irabl)ect




Искам да знаеш за света повече от мен. Да ме предизвикваш да те догонвам. Искам да ми говориш за неща, които не разбирам напълно. И дори такива, за които съм абсолютно невежа.  

Искам да правиш с ръцете си неща, които аз не умея. Искам да имаш осанката на онзи Мъж, за когото не са пламвали войни като за Елена, само защото жените воюват подмолно.
Искам да знам, че ще се бориш за мен, но няма да молиш.

Не вярвам на тези неща, че трябва да сме душевно голи един пред друг. Поне не напълно. Знаеш как една небрежно несвалена дреха прави тялото много по-съблазнително от пълната голота.

Искам да разучавам, а не да поучавам. И макар че понякога ще се дразня от това, искам да си по-умен от мен. 
Толкова, че да се случи всичко по-горе без да съм на нескончаема среща с твоето Его.


Трябва ми респект.
За да те обичам.



11 comments:

diandra said...

"Вярвам, че Господ не ни дава хората, които искаме. Той ни дава хората, от които имаме нужда - да ни помагат, да ни нараняват, да ни изоставят, да ни обичат и да ни направят това, което е предопределено да станем" - тази мисъл е много вярна, макар и да не ми се иска да е така.

Nadinka said...

Може и да е така, звучи нелошо, защото наистина човек израства в трудностите много повече така че да оцени и хубавите неща, които ще получи. Но аз не съм от хората, които приемат само това, което им се дава. И повечето хора не са от този тип. Не съм фен на мисълта, че трябва да приема онова, което не мога да променя. Длъжна съм поне да опитам ;) И знам кое ме привлича.

Хриси said...

Някои хора се появяват в живота ни точно, за да извадят най-доброто от нас. Като памук от възглавница, но не за да злоупотребят, а за да ти дадат точно тази свобода, която сам не си даваш. Но това хората сме егоисти... вместо да събираме плюсовете и да загърбваме минусите, започваме да искаме този, който ни ги показва... :)
Наде, адмирации, че ми бъркаш в мислите по толкова очарователен начин, изразявайки ги вместо мен! Респект! :*

Nadinka said...

Хриси, това за памука от възглавницата... много ми хареса :)
И е така. Но за да извадят най-доброто от теб, трябва те самите да са добри. В няколко различни смисъла ;)

Хриси said...

Да бъдеш себе си само за себе си е самодостатъчност... а това е твърде самотно. Само дето, споделяйки себе си, винаги играеш ва банк :)Но пък в това е очарованието на всяко предизвикателство, защото чрез другите идва и подтика да се надграждаш.
Целувки и вълшебен ден! :)

Valkocompany said...

(Не)самотната бегачка на дълги разстояния :)

Nadinka said...

И на теб, Хрисинка :)

Вал, е колко да са дълги тия разстояния? Докато изключиш пътечката. Или докато слезеш от въртележката ;)

gpopova said...

вчера получих неприлично неудобни въпроси от един човек... бяха точно зададени, а нямах никакво желание да отговарям... ако трябваше да съм искрена, по-добре да замълча... ако искам да остане с мен, трябваше да лъжа... е, не излъгах, не можах... дано той е достатъчно умен, за да остане с мен (колкото и да е безсмислено това сега)

Елена said...

Имам Déjà vu !Преди време си пожелах почти същите неща с по други думи ...
Внимавай какво си пожелаваш, нещата се случват :)

Nadinka said...

последното започвам да го осъзнавам...

cwet4e said...

звучи все едно чета мислите си:)
но не мога да си избера, кое от всичко ми е любимо