Tuesday

I Do, You Do, We Did It


Снимка: Личен архив
Писала съм много за дъжда, а уж съм сламено момиче. Обмислям да сложа специален етикет за дъжд. Интересното е, че всички тези публикации вече си имат такъв и той най-често е Емоция. И Inspiration.

Толкова силни емоции ме връхлетяха тези дни, че не знам дали мога да ги опиша, тях и всички преживявания, които ме изпълниха с енергия и чувствам батериите зарадени до пръсване, а лятото тепърва започва. И макар че до момента то също твърде често е под шапката на дъжда, той не може да отмие приключенския му дух.

Варна през февруари ме грабна много, а онзи ден морето пак ме посрещна гальовно-притоплено, каквото сме свикнали да го виждаме ние, неморските чеда.

Да кажеш "Да" в двореца на принцеса си е цяло приключение, сред рози и каменни стъпала, зелено обрасли арки и кактусови градини.

Да танцуваш под звезди и запалени въздушни фенери съвсем на брега на морето, е толкова зареждащо, че изобщо не ти пука кое е приемливо и дали да събуеш високите сандали и да натопиш крака в басейна не е по етикета на сватбите.

Да изкачиш десетки каменни стъпала след няколко чаши чудно Syrah и все така на красивите, но безумно високи сандали е голямо геройство след което възглавничките на краката ти вият, но душата ти пее доста след като си долепил глава до истинска възглавница.

После преминаваш целия Север по дължина и  се отбиваш на места, където никога не си бил.

Зениците ми останаха разширени доста дълго след като оставих зад гърба си наситеното с миризма на терпентин, пълно с късчета съвършенство Ателие. Цялата небрежна суматоха и разхвърляност на това място ме опияниха. Всеки предмет пасваше идеално на мястото си. Всяка рисунка по стените разказваше своя история. Дори празните опаковки от кафе, събрани в пластмасова чашка, изглеждаха толкова арт. В подобна атмосфера разказите за античен Рим придобиват още по-упойваща сила.

Още не знам дали всичките видове хубава прясна риба, които опитах на пристанището в Силистра бяха по-хубави от мидите на брега на Балчик.
Преминаването през лятна буря е като фантазия, когато се движиш срещу нея, от колонките се разнася хубава музика, а гумите различват пръски в канавките.

Сребърна е толкова златна по залез. А рибарите във Ветрен са толкова симпатични с бяло-сините си лодки и щъркел за домашен любимец.
От морето на Дунава и пак се чувствам у дома, защото голямата река винаги е била моето място, пропито със светли детски спомени за безкрайни лета по пясъчните й брегове.

После разглеждам снимките, но разглеждам е силно казано, по-скоро електронно прелиствам, защото са толкова много, а  още не искам да гледам на тези няколко дни като на запечатани спомени, защото аз още съм в тях макар че офисът ме посрещна безмилостно с лоши вести и напрежение в слепоочията.
3 GB файлове, а не показват и една трета от преживяното. Факт. Най-добрата техника и фотографско майсторство сигурно никога не са достатъчни, за да уловиш и запазиш миговете живи.
Май в тази магьосническа шапка се крие магията.


Започвам да се чудя колко гигабайта задвижва двуядреният процесор в главата ми?


5 comments:

Георги said...

Снимките са страхотни, а този текст към тях ги допълва до пръсване!
Суперско :)

Nadinka said...

:-)

Светла said...

Вятър в платна, Наде!
Като те слушам и се връщам... там... сякаш съм имала същите преживявания на нос Калиакра. Тия места са магични и наистина зареждат.
Да не му мисля, а да паля колата, че батериите ми са на умирачка :)

:*

Nadinka said...

Светле, кога ще ме водиш там :)

Millart said...

:*