Така изведнъж насред пролетния следобед, като се стъмни небето, сви вятър и се изви буря...Така ми напомни силно на някого, когото познавам добре от срещите ни в огледалото...Прилича на мен като че ли. Или аз на нея? На бурята.
По това, че става изведнъж, от нищото, носи мирис на прах, който сладнее в ноздрите ти, но нямаш представа колко тежки капки ще зарони небето над нас.
Ала тази буря отминава бързо и после...после грее дъга.
Но трябва първо да поплача.
4 comments:
Ееее...по добре не можеш!
Това преплитане, огледалото, описанието...усеща се мириса на прах почти.
Ще чакам дъгата :)
Трябва да поплачеш ли? ако имаш проблеми с плаченето казвай, ще помогна. Избери си : чехла или камшик?:)
Хареса ми Софийската пролетна следобедна буря. :)
Финала е изключителен!
Post a Comment